Free.

Люлки.
Някога казвала ли съм колко ги обичам.Още от малка.Дори и сега.Просто ги обичам.Карат ме да се чувствам свободна,ама истински свободна.Свободата идва предимно с избора,но когато нямаш особено голям избор,люлките вършат чудесна работа.Могат да ми оправят настроението,и да се усмихна на всичко-и хубаво и лошо.Има някаква магия в тях...
...Ще ми се да избирам какво да помня,какво да забравям и какво да чувствам най-вече.Понякога успявам,а понякога не.Опитвам се да стоя далеч от всякакви евтини драми и глупави историйки.Не ми трябват.И има моменти,когато всичко изглежда много не на място.Преди като,че ли беше повече,или просто сега не обръщам внимание толкова.Така е хубаво.Само в дадени моменти се сещам нещо,но го измествам с друго.Всичко тече,всичко се променя.Само ти си оставаш ти.Какво повече от това.Безразличен към чуждото мнение и отношение.Или пък не.Но какво от това.
Панта рей.

Woop.

Бооо.
Поредната събота,но не каква да е,а учебна събота.Много важен детайл.
Мисля,че е крайно време да изтрия тоя олющен лак от ноктите си.Приличам на откачено емо с тях.Честно.
Трябва да свърша с "На изток от рая" и да продължа с Параграфчето.Но не знам кога в близкото бъдеще ще стане това.
Днешното входно по френски,си беше цяла класна направо.Но нищо изненадващо за мен.
Нямам чувството,че съм 12 клас.Даже съм много далеч от това,но пък е спокойно.Или поне така ми се иска да бъде.Не знам какво да избера,реша и всякакви неща от този род.Просто не знам.
Искам да отида на море.Да си стоя и да правя снимки.Искам да се почувствам по-жива.А това не става ей така.Или да отида до Щатите.Не знам защо,просто искам.Може там да е моето място,ако въобще имам такова.
И...имам това странно чувство,че съм правела някои неща и съм била на някои места и преди.А и сънищата ми се сбъдват.Поне,ако сънувам едно и също нещо 3 пъти,с 3 различни версии.Но да се надявам,че е било съвпадение.Само врачески умения ми липсват сега.
Какво ли е да живееш като във филм? Всички искат,и аз също.Но не онези трагичните мелодрами.А приключенските екшъни.Един беше питал "Как се става таен агент".
Ами аз,ако знаех...

Battle for a sleep

Искам да спя.
Наистина.
И тази година сънят ще е в дефицит.
А искам и ОТХ но далеч по-хубав сезон от този.Някъде в далечното минало и ранните години.
...
Tea peace.

Silence.Patience.And Grace.

..Събота.
На село.Слушане на Нирвана в колата.Редуване на пейзажи.Четене.Усещане на вятъра.Снимане на едно дърво сред облаци,предвещаващи буря.Но тя така и не дойде.Мисли,както винаги.Много,по малко.Спомени.От тези,дето те атакуват,когато най-малко си очаквал.Не ги обичам.Спомените са нещо много коварно.И пак мисли за какво ли не,вече не помня.Порива да се озова на морето.Там,където се чувствам най-себе си.Вятъра.Вълните.Страхът.Величието.Спокойствието.Няма друго място такова просто...И пак спомените.Но се правя,че не им обръщам внимание.Вечер-Сънища.Отново.Направо да ти писне.Все едни и същи.Хора,лица,разни неща.И то все тези,които не са същите,тези,които вече не познаваш.Тази година е странна.По-точно този месец е странния.Но има време.
..Неделя.
Muse,Muse,Muse и аз.

Е?...

Края на седмицата.Петък.И малко време за обобщение на нещата напоследък.
Полагам усилия да не се засягам,взимам навътре,мисля и дори разбирам всичко напоследък.Или поне някои неща,които съм сигурна,че и "те"- нещата(които в някои случаи са хора) не ме взимат особено на сериозно.
Училището.
Всички знаем,че училището отдавна си е загубило основното предназначение.Не е вече само сграда.Не е само място,където се предлага обучение.Това май е станало последното му значение напоследък.Училището.Сега то е нещо като изпитание.Какъв човек ще се окаже,че си всъщност.Как другите ще те възприемат.Повечето случаи напълно грешно от това какъв е човек вдействителност.Освен това е място,където ще разбереш дали можеш да издържиш на всички битки.Премълчаните.Тези,които човек преодолява вътрешно.Дали ще съумееш да се пребориш със себе си,за да станеш като другите.За да се впишеш.В нещо,което по-късно би осъзнал,че не струва.А може би не.Веднъж изгубил същността си,не знам дало и кога се връща обратно.А тези,които откажат да бъдат като повечето.Тези,които не са в лидерската групичка и не получават телефонни обаждания от съучениците.Тези,които не допускат лесно да станат отворена книга за другите.Е,ами успех на тях.Защото е вярно,че гимназията слага етикети,шаблони,и после след това избледняват.Но не изчезват.Какъвто си в училище,такъв ще си и след това.Освен,ако не искаш да станеш като тези,които толкова си нехаресвал.Но...винаги ще е едно и също.Човек ще си остане един и същ.Защото хората около него ще са същите тея,които той и познавал в училище.Навсякъде.Тъй като не можеш да промениш хората,обществото,нормите,можеш само да промениш себе си.Да се престориш.Да се излъжеш,толкова добре,че сам да си повярваш,че си друг.И това действа.До един момент разбира се.Всичко така или иначе остава в човека,подсъзнателно или не.Той си е той,колкото и да изглежда,че не е вече.
Аз.
Аз не искам да бъда като тези,които не харесвам.Не искам и да бъда с тях.За това и те не ме искат.Никак дори.Те не знаят за мен,но аз искам да си остане така.Всичко е толкова просто.Те и Аз.Аз и Те.До кога?Винаги.Спряло е да ми прави впечатление какво мислят за мен и т.н.Не казвам,че нещо ми харесва,ако всъщност не ми харесва.Далеч съм.Толкова далеч понякога от тях,от всичко.Толкова далеч от това да знам,че те не ме харесват.Дори поведението на някои,които до преди време се отнасяха по едни начин,а сега друг,забравили какво съм правила за тук преди.Но то се е "преди".Май трябва да свикна да си припомням това.Че миналото за хората,си е минало.Какво си бил за тях преди,какво си правел за тях-О,то не е важно сега.Сега.Но има и утре.И при добро замислене ще се разбере,че няма да разчиташ на тях "утре".Няма да правиш нищо за тях "утре" и сега.Поне човек вече е наясно.Не е толкова лошо.Хора-всякакви.Мнооого от тях без особено значение.Прецени ги и забрави.Тъй като има други,много по-малко,но стойностни.Може да са двама,може един,но те си струват.
Ти.
Тук вече сам реши.

Muse...Muse..Muse...

/Uprising/
They will not force us
They will stop degrading us
They will not control us
We will be victorious

Interchanging mind control
Come let the revolution take it's toll if you could
Flick the switch and open your third eye, you'd see that
We should never be afraid to die
....
Невероятна песен.Мисля,че има нещо общо с 1984 на Оруел,но не съм сигурна.Все пак Мат Белами е гениален.Винаги имат скрит подсмисъл...

-No title-

Нямах и все още нямам намерение това да бъде от типа на поредния "никой-не-ме-разбира" пост.Но съжалявам,ако на някой му прозвучи така,или както и да е.
Ще се постарая това,което напиша никога да не го забравя.Дори за момент да не си и помислям,че е грешно.Защото е вярно.Твърде много вярно,дори и аз да повярвам в него.Никога повече не искам и да мисля в обратното на това.
А то е :
Хората са едни и същи.Те не се променят.Просто може да ти се струва,че след време са се променили.Но не е така.Винаги са били едни и същи,просто ти не си разбрал тогава.Можеш да си мислил,да мислиш и дори,да продължиш,че те са близки.Че познатите ти са близки,дори,че "приятелите" ти са близки.Ами не са.Може би много пъти си го осъзнавал,може би никога преди.Но идва момент,когато всичко толкова много става ясно,когато всички най-накрая покажат какво си ти за тях.И това е мигът,проклетият миг,който те кара да се изсмееш през сълзи на всички и всичко това.На всички лъжи.На всяко привидно приятелство.На всичко.И ще си кажеш,че не струва.Аз си казах това,и сигурно ще продължа.Колкото и да съм очаквала,колкото и да съм знаела,в някои моменти,в този момент нищо не е,както ти си смятал,че е.Нищо.
И аз не съм от тях.Вече го знам със сигурност.С тази проклета сигурност.
...

Stanger things have happend.

I'm not alone
Dear loneliness
I forgot
That I remember this
Oh stranger stranger
Stranger things have happened, I know
Oh, oh
Oh, oh

We'll dream about somewhere
Our smoke will fill the air
As I lay awake and wait
For you to walk out that door
I can change I can change I can change
But who do you want me to be
I'm the same I'm the same I'm the same
What do you want me to be
...

Good Morning,America!

Е,добре де..Защо?
Не го задавам тоя върос често,тъй като е безмисленно.Но то всичко е бизмисленно,и ако още някой каже "ако всичко е безмисленно,защо живеем тогава?" и ми даде някоя тъпа физиономия-ще го ударя.Честно.Ами безмисленно е,и го живеем,защото няма какво друго безмисленно да правим.Кой е казал,че всичко има някакаъв огромен смисъл.Нищо няма.И не съм нихилист,просто гледам обективно през моя обективен поглед.Мисля,че не вярвам в много неща,както и че много неща не са истински.А те определено не са.Много малко са истинските и много редки.А другото,ами то просто не струва.Колкото и жалко за някои хора да звучи,които си мислят,че всичко е нещо толкова истинско и неповторимо,и какво ли още не.А най-тъпото...Ами,че знаеш как стоят нещата и,че не можеш да ги промениш,а искаш...толкова много.Искаш да са други,вечни,истински,да вярваш в тях,да са реални,да си сигурен,че не са като другите фалшиви...Никой ли не иска да бъде убеден,че живее нещо истинско,че хората около него са...истински.Тези,на които той може да разчита...винаги.Да,винаги.Но,нали няма вечни неща,тогава защо въобще се стремим към нещо,което рано или късно ще изчезне...Какъв е смисъла да се преструваме и залъгваме,че нещо е това,което винаги си искал,а знаеш,че не е.Тази успокояваща мисъл нима прави хората щастливи?
Хм.

1st September,now let's see happy faces.

Eх,ех.
Дойде и първи септември.Честито на Л. за РД-то.Не,че ще прочете това,но дано поне да е прочела смс-а.
И така.Липсва ли ви лятото?На мен не.Не особено.Ще ми липсват само свободните дни и нощи.Може би топлото време и ризите ми с къс ръкав.Но друго...не,не мисля.Беше умерено лято.Ако мога да използвам такова определение.Не като миналото.О,не.Май миналото лято ще остане незабравимото,въпреки лошия си привкус.Августкия.Но това беше добре.И все пак,застанала на първи септември.Каква?...Различна?Не мисля...Щастлива?Хах,ще се засмея.Не знам.Хареса ми.Но все още съм объркана.Сега ти ще се изсмееш сигурно.И аз.
Хората никога не са едни и същи.Нито само добре настроени,нито другото.Побъква ме.Всеки път при нечие незнайно отклонение от обичайното поведение или настроение.И всеки път да се чудиш защо получаваш това.И как да не ти омръзне...Знам,не бива да обръщам такова внимание.Но,а де...Спри ме.
Липсва ми ОТХ.Успокояваше ме.Все със спокойно-приятната песничка,и подсъзнателното съобщение,че всичко рано или късно ще бъде наред.
*sigh*

**
Мисля си,че е сезона на Brand New,и по повод това ето и следните мои любими реда:
"...you are the smell before rain,you are the blood in my veins/
you are second hand smoke../"
...