get on and go on.
Не мога. Липсват ми хиляди неща, които има само един начин да преодолея- да ги забравя.А не искам.Кой би предположил,че аз ще съм тази,която няма да пусне миналото да си иде.И не само това,ами и ще отблъсква напълно съзнателно настоящето и възможното бъдеще.
Не исках лятото да свършва.Ето казах го.Най-накрая след толкова години и сезони лутане и отхвърляне на всичко дойде момента,когато трябва да преглътна и да си продължа ей така просто,защото е невероятно лесно.Безумно просто и лесно.Не така го планирах,не така исках да бъде и не мисля,че така ще продължи.Всичко.Мислех,че са ми останали сили за това поне.За този етап.
Но не са.
Да,да го осъзная сега...Мразя дя правя грешки.Ужасно много мразя моя ум да е основнота и главна причина за тях.Е да.Аз и само аз съм си виновна.Никой друг.И сега е момента да продължа без абсолютно никакво връщане назад или...да спра...до тук...до грешките си.
Решение?
Никакво.
Желание?
Да открия правилното.
Без право на повече грешки.
