The science of..my mind.

Първите стъпки към промяната ми за тази година изминаха. Успешно или не-предполагам ще разбера скоро.А до тогава остава въпроса дали да предприема опит за следваща стъпка към промяна.Не бих казала по-фрапираща,но определено не по-малко рискована и плашеща.А както всички знаем аз не съм по рисковете.Аз не поемам рискове и съм горда с това.Рискуването е нещо,което не го умея и за щастие,защото тогава щях да съм много по-голяма mess от колкото сега съм.А сега не съм малко (кога ли съм била...е друг въпрос за друго време). Довечера имам шанса да предприема attempt за новия избор.А дали ще има нов риск е рано да се каже.Това зависи от съдбата.А как аз ще приема това -зависи от мен самата.И там е плашещото.Аз се плаша от всичко,но не всичко е наистина плашещо.
...
Предстои да разберем.Предстои най-накрая да се свърши с част от чуденето ми.
Или пък то тепърва започва...?

Escape.A choice.Right or Wrong?

Отново добре познатите дилеми и избори.
Понякога звучи толкова просто и лесно,и може би наистина е.
Но само понякога.
Иска ми се да виждах бъдещето...да можех да правя правилните избори дори с риска всичко да бъде скучно.И сега,когато съм отново на прага да избирам,нещата не са вече същите.
Аз не съм вече същата.Толкова ли е грешно да искам всичко да бъде много по-лесно от колкото е сега? Да искам съвършеното спокойствие там където дори няма изгледи да съществува? Един отговор,един избор,едно решение и си мислиш,че с това се изчерпват търсенията.Но не.След това ще се появят нови и ти пак ще си изгубен в нищото на това,което си мислиш,че искаш и това,което ти се случва.Сам избери.Но и сам сгреши.Няма съвършена истина,както и няма съвършено правилен избор.И в двата случая си в капана на самия себе си...А изход? Няма там,където го търсиш.