I miss you.Im not gonna crack.

Така...Вторник е.Какво друго знаем за този ден?!
Хммм...имам 5 по литература на входния тест.Учих по биология.Беше супер скука на даскало.Както винаги.Болеше ме гърлото,но сега е по-добре (надявам се).Направих нещо,което може би не трябваше,но се престраших и преглътнах гордостта си.Нещо,което се случва рядко.Говорих с него.И...какво да кажа.Не е това,което очаквах,не е това,което се надявах,нито това,което исках...Освен,че на него едва ли му пука за мен,взех да се питам защо на мен трябва да ми пука за него.Имам чувството,че с всеки ден го усещам много по-различен, странен,отчужден..Сякаш не е човека,който познавам.Всичко е толкова странно,че просто се чудя какво е.Проблема е,че свикнах с него.Откакто сме се запознали си говорим всеки ден.И през изминалата седмица на мълчание,усещах липсата му,но въпреки това се въздържах да говоря с него първа...И сега,когато отново се върна е страшно по-различно.
Понякога си мисля,че съжалявам за това,че се скарахме и реагирах по-този начин.Но имам чувството,че така е било писано и е за по-добре.Не знам какво да мисля,не намирам начин да поправя това.Вариантите се два: да се опитам да забравя,каквото било и да не ми пука особено...или,да "закърпя" нещата,до колкото мога.Личи си,че съм доста объркана...Обаче се случва и с малко търпение и вяра ще си дойде редът на нещата. =)
~peace~