И...?

Дори да съм песимист не ми пука особено.Едва ли има значение дали мисля,че ежедневието ми ще бъде безспир от интересни неща и хора,или просто да не мисля за излишни неща.Какво е значението...Аз не виждам такова.Мога да бъда оптимист и пак да се чувствам не на място,не себе си.Отказах се да мисля толкова много,отказах да анализирам и преценявам всичко.Май така ще е по-добре,поне за седмица...пробен срок.Не искам да се променям,не чак толкова,че да се чувствам друга.Харесвам си някак си,подсъзнателно всичките недостатъци и не искам да губя себе си.Тъпото е,че не си помагам особено.Правя всичко това,което е против мен и пак...не е в моя полза.Уж съм егоист,а излиза нещо като идиот.Искам да съм щастлива дори,ако трябва да се примиря с доста неща.Не се примирявам лесно,не се променям лесно.Не знам за какво пиша...Само искам да кажа всичко,което така или иначе няма да остане неизказано.Искам живота,който имам.Опитвам се да не се оплаквам.Едва ли се получава,но не искам промяна.Сигурно и не искам истински "интересното ежедневие".Не мога да повярвам,че стигнах пак до там,да се вайкам защо всичко е така...скучно.Едва ли ще се промени нещо,ако си прекарваш супер забавно,с възможно най-интересните за теб хора,които обзалагам се няма да имат и бегла представа какво ти се върти в главата.Хората са толкова странни,преходни същества.Говорим за едно,мислим друго,после смятаме,че сме толкова велики и,че светът ни е толкова скучен и малък за нас...Дори и в тълпата,може да се чувстваш самотен.А да ви кажа честно,не е толкова лошо.Е,не е за препоръчване,но вие си знаете и с риск да прозвуча като прекалено велика...едва ли има на света някой като мен.Едва ли...
Така,време е да спра.Целта: да се утеша и да напиша всичко това,което ме тормози. Резултат : не потъвайте в собствените си мисли,ще се изгубите и ще сте по-объркани.
Мир.