Hope.A way.No farewell.

So...
Нещо набързо,само да кажа как седмицата свърши.Вярно,че утре идва уикендът,но аз него на го броя,тъй като знам,че трябва да се размърдам и да поуча малко.А аз така,така не искам да се захващам отново с биология.И с куп други предмети,а аз дори не си знам новото разпределение на часовете за седмицата.Но ще изкарам и още един срок.Да се надяваме,че ще мине по-бързо от първия...много по-бързо..Е,не се сещам какво да напиша.Случват се неща,и някои,от които наистина са тъжни.Но се надявам,че всичко ще се оправи скоро..Сбогуванията са кофти..Но,когато хората поемат по различни посоки и пътища,това е неизбежно.Поне да се надяваме,че ще е за по-добро.И така мисля,че стига толкова за сега..

*faints*

Uh,what can i say...
no need of words here :X

Not again.

Нещо за писане...
Не бях та училище днес,тъй като съм болна отново.Още вчера усетих,че настивам,но днес това е вече факт.Нищо ново или учудващо за мен.Но сигурно скоро ще ми мине.Поне да се надявам на това.Днес довърших филма,който започнах вчера и след това продължих да чета,което прекъснах отново за да попиша малко и сигурно ще поуча,че няма време вече...
Опитах се да не се задълбочавам много тези дни и май успях,но не за дълго.Нещата просто обичат да се връщат и повторят отново.За съжаление,аз не.Но така или иначе,някои неща се налага да си тръгнат и те го знаят.Така трябва.Времето им отмина,отдавна...А и не мисля,че е чак толкова лошо,все пак има и по-хубави неща...от тях.
Навън времето е много мрачно и на мен ми е някакво особено,може би заради това пак пиша такива неща.Не съм го планувала или нещо подобно.Някак си е тягостно.Не се влия много по времето,или поне моето настроение не.
А,вали.
Не мисля,че ще прекарам деня в празно пилеене на мисли.Ще свърша нещо полезно...ако рисуването се смята за такова,или по-точно аз го считам за такова.Но след като почета някоя и друга глава...
Вчера бях на фризьор.Но се отказах от идеята да си подстрижа косата късо,така,че си е пак същата,само че с 4 пръста по-къса..И така за друго не се сещам да пиша.
Това ще е за сега,преди да ми е хрумнало някое излияние,което е по-добре да си спестя
***

Nobody move,nobody get hurt

Неделята свърши и седмицата започва...Уау.
Стигнах до трета част на книгата,която чета в момента.Тай де тази за мотоциклета и дзен.Твърде дълго име,което ме мързи да напиша.Но още съм по средата на книгата,а аз тактично я бях зарязала за около месец,докато си прочета четерите Twilight книги xD
И така...трябва да я свърша скоро,защото си поръчах още една по нета.xD
Хмх,знам,че са малко накъсани постовете напоследък,но някак си отбягвам да пиша за мисли и чувства,че стига толкова.Малко почивка от тях няма да ми се отрази толкова зле.Никак даже ..Може утре да е по-интересен ден и да напиша повече.Само,че дълбоко се съмнявам и за двете неща xD.От сега знам,че след мъчителните 6-7 часа ще се прибера и ще се наспа,и ще се събудя с главоболие и криво настроение,както бях през цялата седмица.Хах.Но пък,може и да не заспа,и без това трябва да довърша книгата,стига съм мързелувала...
Хмм.Стига съм писала..Адиос...Peace

Headache rocks my head.

Края на поредната седмица...с поредния край...И така.
Страшно.Много.Ама.Много.Много.Ме боли глава.Вече втори ден.:Х
И не иска и не ска да изчезне или спре.Ахх.
Срока вече свършва,най-накрая.Хич не го харесвах.Тай де,беше си кофти период.Можех и по-добре,но както и да е.Да се надяваме,че втория ще е по-добре.Само,че кой ли си вярва.А и с това главоболие не мога да чета,а какво остава да уча. -.-
Нищо ново от тази седмица,както миналата с някое или без друго детайлче,но са добре нещата.Нямам оплаквания...Само към главата ми.Хмх.
Но сега не мога да мисля особено добре.И май ще си лягам,късничко стана.Утре може да напиша нещо повече и по-стойностно.Лека нощ.

Може би...

'So the lion fell in love with the lamb.What a stupid lamb.So a masohistic lion...'
Е...
Не бях писала цяла седмица,но беше напрегнати наистина си учех.Колкото и странно и не за вярване да звучи..
И днес не беше особено интересен ден.Все същото..Breaking Dawn.Малко учене и смях на някакви стари снимки,които Еия ми изнамери от някъде.Тъй де,те бяха повече от ужасяващи,по страшно смешен начин.
Слушам Ласт.фм и Graham Coxon беше първия,който тактично смених =р.Той ми напомня на едни път с Л.,когато я попитах дали има алтернативен вариант на Едуард.И тя ми каза:Ъмм...Graham Coxon? xDD
Иначе наистина няма нещо забележително напоследък.Освен,че е едно и също всичко,освен,че се повтаря,но става и все по-зле...Докато не сложа края,което мисля,че вече направих на някои "неща" и няма този път да е временно.Защото, наистина взе да ми омръзва,което напълно се очакваше,просто се надявах да се случи по-рано.Но,уви.Имам някакво странно чувство,от всичките си странни чувства...Малко е по-различно от депресантските ми настроения.Не мога да го опиша,но не ми изглежда нещо лошо,само че и аз не знам.И така,вместо да се обърквам все повече и повече в думите си,ще спра до тук.А и не искам да стане,както миналото лято...Определено НЕ искам.
Ще се опитам,този път наистина,да променя нещата.Да изтрия старите и да дам място за новите.Не че ще се заличат просто така,но е време.Вече се обезсмислиха твърде много...А и аз дадох най-доброто от себе си.И щом не струва,сега вече ще изчезне.И не защото трябва,а защото аз искам така.А щом искам,ще стане.
О,имам нов постер само на Едуард xD.

Being lazy and kiddish again.

...Да започваме.Беше много студено сутринта,хубавичко замръзнах..Добре,че си бях взела ръкавиците.Уау.
И после вече на даскало,няма да навлизам в подробности..След като се прибрах,възнамерявах да спя,защото ми се спеше от вчера още,но..то стана около 5 часа и нямаше време за кога.И вместо да направя нещо полезно,като да се науча по история на пример,аз..четох и гледах Twilight..No comment. И сега фактически е време за сън,дори закъснявам,но аз винаги пропускам правилното време.Нищо ново...
Още ме е яд за пропиляния ден.Ъхх.Дано утре поне се наспа,за да знам,защо съм пропиляла и другия ден.
Макар че като гледам какъв сняг започна да вали отново и какъв вятър излезе,бая ще се замисля дали да посетя даскалото утре..А и без това се очертава да е последния ден със запасите.На,както и да е..Наистина трябва да си лягам,едва ли утрешния ден ще бъде по-лек или приятен от този.
Ами,май ще е това.Доста кофти наистина,че в един от редките дни,когато ще ми се пише,и аз да нямам какво наистина да напиша..
Днес бях измислила една глупавичка фразичка:"Smoke it like its pot"/ ROFL.

Where is my pillow ;[

Да се върнеш от училище в кофти настроение..Да знаеш,че те чакат 5 урока да наваксваш и да нямаш плановете на 3 от тях...И междувременно да знаеш,че ще бъдеш изпитан утре,независимо колко дълбоко се надяваш да пуснат ваканция.О,и да не забравя най-важното.. въпреки всичко това да не си научиш.И ако това не е поредната глупост на моя ум..
И след то заспах на дивана,докато се опитвах да науча поредното нещо с тетрадката в ръце(тази с липсващите планове,разбира се).А за да не повторя отново,изядох 3 бонбона,от което почнах да кихам поне 10 пъти...И след всичката тази пародия се скарах с бившия(отново).Е,не е ли забавно...
Като за финал на това "нещичко" ще кажа...Firewell
(не че има рима или логика...)

Greetings from my cold feet!

Не можех да остана само с един пост през януари.Вярно,че сега започва,но все пак..
Днес не бях на даскало,но сигурно утре ще съм.Уау.И така.Трябваше да уча по англ.Но след като се събудих четох Breaking Dawn и не бях много в настроение за нещо друго.Дори не знам кое ще е по-добре да сме във ваканция или не.Като и без това всичко е все,все,все...така.След един,две месеца нищо променено няма.Уви.
Но защо ли очаквам нещо по-различно..
О,да ако така наречената "газова криза" се числи към нещо ново.Но не е от хубавите "новости",така че не го смятам.А и все пак се очакваше нещо такова с всичката тази бъркотия наскоро...Дано само да няма режим на тока или нещо подобно,че е доста кофти...
А колкото до училище.Не ми се вярва да ни пуснат във ваканция или пък да ни преместят.Ъмм...
Peace...and Israel- STOP bombing innocent people -.-

Deal with it.

И така дилема.Две неща.Два начина.Два избора,от които само един трябва да избера.Тъй като двата заедно не могат да се сработят.
Или да продължа да бъда така упоритият песимист,който съм си.За съжаление или не.И да се примиря с всичко,което се случва без вече да се изненадвам от това.
Другата възможност,която всички толкова много искат да ми втълпят е да се променя.Както те казват да стана така мечтания оптимист.Еми,ок,но...не е толкова просто.Как да се опитам и да се боря с истинското себе си,когато знам,че има голяма доза разочарование.Да мислиш положително и как нещата рано или късно ще се оправят и всичко ще е ок отново...и после какво?..Да осъзнаеш и виждаш,че това просто не става,както се надяваш и си втълпяваш.И тогава всичко рухва.Така или иначе се случва.Не знам как ще постъпя и кое е по-добре за мен.Съмнявам се,че въобще съществува такова.Но както и да е.
Нямах намерение да започвам с такъв пост тази година.Не че ме интересува много как ще започне,защото това няма особено значение.Тай де има до някаква степен,но е важно как ще премине,а не как ще започне.Често началото лъже.Няма значение...
Ще довърша утре може би,ако съм в състояние за това.
...