И така дилема.Две неща.Два начина.Два избора,от които само един трябва да избера.Тъй като двата заедно не могат да се сработят.
Или да продължа да бъда така упоритият песимист,който съм си.За съжаление или не.И да се примиря с всичко,което се случва без вече да се изненадвам от това.
Другата възможност,която всички толкова много искат да ми втълпят е да се променя.Както те казват да стана така мечтания оптимист.Еми,ок,но...не е толкова просто.Как да се опитам и да се боря с истинското себе си,когато знам,че има голяма доза разочарование.Да мислиш положително и как нещата рано или късно ще се оправят и всичко ще е ок отново...и после какво?..Да осъзнаеш и виждаш,че това просто не става,както се надяваш и си втълпяваш.И тогава всичко рухва.Така или иначе се случва.Не знам как ще постъпя и кое е по-добре за мен.Съмнявам се,че въобще съществува такова.Но както и да е.
Нямах намерение да започвам с такъв пост тази година.Не че ме интересува много как ще започне,защото това няма особено значение.Тай де има до някаква степен,но е важно как ще премине,а не как ще започне.Често началото лъже.Няма значение...
Ще довърша утре може би,ако съм в състояние за това.
...
No comments:
Post a Comment