Някъде там.

...Не открехнах вратата.Не я и затворих.Не продължих.Не избягах.Не изчезнах.Не чети това,само безсмислени думи.Като автора си.Като нея.Като мен.Като тази просто добре пазена черно-бяла стара снимка.Закачена там.Част от всичко заобикалящо. И едновременно част от нищото.Нищото,което наистина има смисъл.Прекарвайки време в очакване...Очаквах да те срещна.Отново някъде...Да се върнеш при мен.Но не се случи.Не те намерих,но не те и търсих.Само исках да се върна там,където и когато... бях щастлива.С теб.Не крия.Не бягам.Не отричам.Зная.Че изгубеното връщане няма...Мое,изгубено Аз.

not.

...
cause i don't belong to the life
and life doesn't belong to me
me and the life
since we don't love each other anymore
we have no future together
...

A moment of silence and sighs.

Още един ден вкъщи.Няма да съм на училище цяла седмица.Бронхит.Хах.
После не ми се и мисли как ще оцелявам с тези изпитвания като ме е нямало.Но поне ще бъде забавно.Но на мен не ми е.И не мисля,че ще ми стане по-добре.Мдам моя прочут песимизъм се обади...отново.Но както и да е.Тази година няма да е явно по-хубава от края на миналата.Колко хубаво.Няма да се питам защо,все тая ще е.Някои неща не се променят.Пример- аз.
Само се надявам това да се свърши скоро,защото няма край,а трябва да има.Не може така.Не искам да се повторя едно и също нещо по един и същ начин.Та какво ми става.Това не е нормално,не че има нещо нормално в мен или около мен,но това няма значение.Не става ясно точно за какво пиша,но и по-добре така.И без това всичко твърде много се обърка.Аз се обърках.Не съм спряла да се обърквам.Няма да повтарям тази дума повече.Май наистина трябва да спра да мисля за момент.Мисленето и много вредно за същества като мен.Не го правете.
Всичко можеше да бъде така,така подредено,но то не спря да се обърква отново и отново...
...
sigh.

=)

Моето най-ново творение.Хах.Yes,it sucks,and yes i dont care xD
peace.

Wanna cookies?

И така.Няма какво да напиша,освен,че съм болна и кашлям и че много ми се спи,но чакам телефона ми да се зареди.Невероятно,а?
Невероятното е,че страшно много ми се спи,а не би трябвало тъй като е петък и е едва 11 и 30.Това вече е срамота.Да можеш,да стоиш до късно,а да искаш да спиш.Мхм..
А и не само това.Днес следобеда беше много смълчан.Прочетох поредната книга,гледах филм,направен по нея.Нормално.И след това рисувах,но не се получи,както се надявах,много не се получи,както се надявах...Но както и да е.Май имам температура..Писах и-мейл на Т.,но той още не е отговорил и няма да се чудя защо като знам какъв монолог написах,горкото момче със "сестра" като мен...Но той е добре,предполагам,щом не съм го чувала от месец.А аз не мога да кажа дали съм добре или не.Странно,но факт.Не мога да определя.Прекалено много съм изморена и може да се каже объркана,за да положа усилието да се обърквам още повече.Не искам вече,изморих се от всичкото това.Време е за почивка,независимо как ще се чувствам през нея.
А през това време ям бисквити.Както сега.Уау...
Това е.Край за днес.

A little bit sick

Umm... Here we go again.
Някак си е странно колко бързо февруари премина.Не че е нещо лошо.Някак си твърде бързо лети всичко,а аз още не съм се осъзнала.Имам чувството,че съм в някакъв друг отделен свят и съм само свидетел на този.Просто пасивен участник.Малко повечко то преди.Но както и да е,ще видим как ще изляза от това нещо.Дори си нямам идея за какво пиша и защо го пиша =/
Но и без това беше време да драсна някоя и друга безсмислена дума.Но така е.
Днес се лиших от моята следобедна дрямка в името на филм и четене на книга.Е,книгата си струваше,но филма не.Жертвах си съня напразно xD.
И няма нищо ново отново.Все още чакам Breaking Dawn да пристигне,но май няма да е много скоро,а и аз не бързам.Имам да уча по английски,време е да се разделя с моя мързел,който наистина ме е обзел тези седмици.Въобще тези седмици са много странни.Целият месец е,което не е на добре.Определено.Ролята на пасивния наблюдател взе да взима надмощие.Ще видя какво ще правя по нататък.Все нещо ще е.Но какво...
P.S: Не съм отваряла пощата си в абв от месеци.Сиугурно е натъпкана с 200 имейла вече.Пфт..
P.S2: Имам възпалено гърло отново.Всеки месец стана вече навик това.Ugh.

Okay,fine,but it SUCKS!

Наистина.
Нека започнем.Няма какво интересно да напиша или нещо подобно.Поредните излияния,които за съжаление край нямат.А ще се радвам много,ако имат.И така...Вчера беше приятен ден и след училище беше забавно,малко разнообразие донякаде от скучните дни.Но днес за съжаление не е така.И то аз съм си виновна,както винаги.Знаех се как нещата ще се случат,но въпреки да си подготвен и да се правиш,че това няма да има никакъв ефект,истината е,че има...И това не прави нещата по-лесни..Няма нищо общо с днес,нито с повода,който всички радостно празнуват.Може да се каже дори,че най-малко усетих влиянието му за разлика от миналите години,което си повече от супер =р.
Но това не променя нещата.Кръгът няма край.Не свършва.Дори и се надявам,не става просто така...Знам,че мога да променя нещата,разбира се не да ги направя така сякаш никога на са се случвали,но поне по лесни.Веднъж успях и това,което ме спира сега е...липсата на кураж.Твърде жалко...Звучи наистина,ама наистина тъпо,но си е така,ако искам да направя нещата от тук нататък различни от това,което бяха през последните 6 месеца значи трябва.Стига толкова повтаряне на едно и също,а уж нещата ми омръзвали бързо.Шест месеца не са никак малко време,че да не и стане и повече...Да се надяваме много силно,че ще се спре до тук.
P.S to Lindie : Where did you go?Some Valentine candy-heart kidnapped you? xDD
P.S 2 : I was waiting Edward to visit me today,but he didn't. xD

No time,just a bad day...

Напоследък не ми остава време да чета,а какво остава и да пиша.Тази седмица ми е доста натоварена и не особено приятна.Но е към края си вече.Уау!Писах есета,учих 200 думи по френски,четох малко и спах...пак малко.Голям недостик на сън.Но не мога да си легна по-рано от 12 -.- Времето все не стига да свърша всичко,което съм планувала...Кофти.
И няма наистина много за писане.Не ми остава време да мисля или нещо такова.Всичко е ок,само ако изключа този ден..Не стига,че си изгубих шапката.Това просто ми направи деня гаден,след това се скарах с нашите и за капак на всичко това -счупих стъклото на прозорец.Неволно,разбира се,просто се облягах на нето,както често правя,но този път не стана...Поне ще ми е за урок да не го правя отново.Ако не забравя.И така...изчетох два разказа преди малко за утре в часовете по литература.И за това не ми остана време да си довърша книгата,а ми остана последните 2 глави.Май за първи път отлагам да прочета края на дадена книга.Хмх.Утре няма измъкване вече.За друго не мога да се сетя.Малко изоставам с публикациите този месец,но даскалото и времето са виновни xD.

Just another picture to burn

To state the obvious
I didnt' get my perfect fantasy
I realize you love yourself more than you could ever loved me
So go and tell your friends that I'm obsessive and crazy
That's fine
I will tell mine you are gay and by the way...

I hate that stupid old pickup truck you never let me drive
You're redneck,heartbreak
who's really bad at lying

And if you come around
saying sorry to me
My daddy's gonna show you how sorry you'll be!

Just another picture to burn
Burn baby , burn!

....
Нещо да ми напомня следващия път,когато ще повярвам,че хората могат да се променят и да поправят грешките си.Та те самите не си вярват.
[ Boys simply are lying bastards-a**holes-idiots-f**kers-and many MORE!] (Okay,he is.)

Oh,baby burn.I beg you =D