Някъде там.

...Не открехнах вратата.Не я и затворих.Не продължих.Не избягах.Не изчезнах.Не чети това,само безсмислени думи.Като автора си.Като нея.Като мен.Като тази просто добре пазена черно-бяла стара снимка.Закачена там.Част от всичко заобикалящо. И едновременно част от нищото.Нищото,което наистина има смисъл.Прекарвайки време в очакване...Очаквах да те срещна.Отново някъде...Да се върнеш при мен.Но не се случи.Не те намерих,но не те и търсих.Само исках да се върна там,където и когато... бях щастлива.С теб.Не крия.Не бягам.Не отричам.Зная.Че изгубеното връщане няма...Мое,изгубено Аз.