Назад...

Време е.Не питай за какво.Не,че не си питал...Но май ме питаш често...А знаеш,че не искам да отговарям.Упорито не искам да ти отговарям,но както сам виждаш продължавам да го правя.А ти ми познаваш най-добре..Или не?Говоря с теб всеки ден,по нашия си начин.Ти първи разгатваш мислите ми,дори,когато аз не съм ги намерила още.Тяхната цел,значение...което сигурно нямат..Но ти знаеш най-добре.Поне сега.Не обичам да ме разгадават,но ти успяваш да го правиш.Научи ме,че не е толкова страшно да пораснеш,дори когато си знаех,че вече съм пораснала.Мина време,а?Знаеш,че рядко искам помощ..дори от теб,въпреки че имам нужда понякога от нея.Знаеш го.Но ти знаеш всичко...Ти ме знаеш,или знаеше.Вече и аз не мога да съм сигурна,вече и ти казваш,че не ме разбираш.Само не ми излизай с приказките,че всички неразбрани били гении и бунтари,защото вече и аз не ти вярвам.Но все пак благодаря за утехата...Не искам да си призная,толкова много не искам да си призная,но ми липсваш.По нашия си начин.Както винаги.Или,както винаги...преди.Знаеш,че никога не съм се залъгвала или успокоявала.Обичам истината в себе си.Каквато и да е тя.Моята истина,която никога не се опита да скриеш от мен.Истината.Нали за това всички се борят...И ти ще ме попиташ сега-за какво аз се боря вече.Но защо ли питаш като знаеш отговора...И двамата знаем,че всичко изгуби стойност.Всичко извехтя,спря да блести.Да,никога не е блестяло,но каузата го караше...Не знам за какво се боря вече.Или по-точно това нещо не си струва вече.Идеалиста никога не се променя,ще кажеш ти...Но и двамата знаем,че всичко избледня...И пламъкът,и идеята и мисълта,точно както и миналите 3 години...Какви бяхме,а какви сме сега.Каква съм аз сега.Знаеш,че носталгията е "тъпо" нещо.И като такова не искам да му давам глас.То няма право да ми дава чувства,които аз отричам да усетя пак сега.А за спомените до болка ти е ясно,че сега те изглеждат хубави.И вярвам,че са били,но тогава също сме смятали,че времето болеше.А сега какво е,а...Може би ще се смеем на всичко това след още три години.А,може би не...Променили сме се.А дали аз ще се променя отново...Подскажи ми.Както преди.Както,преди да се изгубя последно.Ти знаеш всичко,нали...Както някога...

Hhh

The Honorary Title rocks.
Tea rocks too,just when you don't drink it in case you are sick.Then it doesn't rock so much.
Books rock as well.
Spagetti rock.Especially when you are hungry.
Movies rock,but I am not really into mood for them.
Anyway
Does life rock?

As you say...

Няма нищо интересно или конкретно.Лятото си продължава.Макар че е на отиване вече.Което не ми се нрави много,защото не ми се нрави да започна училище скоро.Въпреки че всички казват,че последната година ще бъде страхотна.Аз дълбоко се съмнявам в това,тъй като се съмнявам във всичко,което те казват.А "те" са всички учители,съученици,приятели на съученици и други,които говорят за това.А те го правят.И така...Споменах ли,че обичам чай...
Както и да е..
Чета "Параграф-22".Харесва ми.Остроумно забавна е...Йосариан е супер готин xD..А Ор има яко име.Само това знам за него до сега.Все пак съм едва на третата глава..
А и съм много изморена напоследък,което ми е малко странно.Сякаш все не мога да се наспя,а вчера си легнах рано при това.Ъх.И така...май няма какво да напиша друго или поне не се сещам...
***
I am used to be on my own...Although it's not something nice I guess.But better like that than to let people disappoint you...Especially for those you cared.Cared.Past tense is cool thing,ah.
Р.S:I need chocolate.

I'll follow you...

Хм.
Днес,докато тъпеех на пейката от студ и отегчение се бях загледала в небето...и видях падаща звезда.Поне така си мисля де...Не съм сигурна.Мисля,че се движеше,което означава,че е падала.Или поне така предполагам.Нямаше опашка,което май е кофти.Както и да е.Падаща звезда.Видях я.И ще видим дали ще се изпълни желанието ми...

...И по повод това :
Where do you go when you are lonely?
Where do you go when the stars go blue?

...Awesome

Днес гледах Public Enemies и...ми хареса.Беше добре.Имаше въздействаща музика.Е,не само заради това де...Деп беше страхотен.Много страхотен.Както винаги.Страшно добър актьор е.Можеш да му повярваш на героя,да вникнеш в него и в същото време да му симпатизираш..На отрицателният герой.Което по принцип при мен не става често.Не си падам по отрицателни герои,но той просто ме накара...Някак си до някаква степен разбрах същността на героя и на мотивите му,и всичко останало.В крайна сметка he wasn't that bad guy...Дори до някъде бях на негова страна.Може би това е била главната цел на персонажа,но все пак Деп допринесе за това.Какво да се прави-обичам го.Него и невероятните му черни очи.Но да се върнем на филма.Имам нещо като теория за финала.Не мисля,че те застреляха точно Дж.Дж.Имам усещането,че той разбра какво му кроят или просто му хрумна идеята от филма,който гледаше.Той е намерил някой,който много прилича на него и са се разменили в суматохата и така са гръмналия грешния човек.Тъй като той се разкарваше пред тях,а те дори не забелязаха,че е именно той.Което е до известна степен-тъпо.И друга причина-докато гледаше филма на места се усмихваше доста...преднамерено.Сякаш му е хрумнала брилянтна идея.А и не е в стила на Дж. Дж. да се остави да го гръмвнат просто ей така с хитра усмивка на лице.Твърде налудничаво.Според мено,той просто се е престорил на друг човек-изчаква неговата мацка да излезе от затвора и заживяват щастливо.Толкова по-смислено.
Както и да е.Гледайте го.Поне от скука....

Fear.

...I feel it and that's the worst.I realize it.I know it.I am part of it.It is part of me.
I so don't belong here.I do not belong to any of these places or people.It is not something that you choose.It is something that is in you.Sometimes deeply buried...and sometimes you push it on the surface of your consciousness...Till the moment it shows up.And you are completely sure that you are that person.I don't believe that I should be in this world at this century at this time.Seriously.
I do not feel like I have a place here.My own.I am not happy for the things the people around me are happy for.Or i will be,just when they are lil different...But I doubt that they will be,someday..Maybe.It is too hard to explain.I don't know why I even always want to analyze myself.What I gain from all this? To know what I want.Alright I think I know it.But I am not so sure that the world around will let me be part of it.I am not sure that I will find my true self.My true place.The place I shine,you know? Duh.It sounds so ridiculous even to think of it.But I do.So finally I will write for it.Cause I do not want to keep this anymore.I do not care anymore about the things around.The things around which do not fit in my world.Just like how I do not fit in this world.And this is the way when the Fear appears....It is lil scary,you know.Or you don't.
The Fear of being 18 and to know that you don't fit in the world or the people...To know that you are lost.And to smile for it.Cause you know it and you accept it...To know that you lost your way.Yes,I totally don't know what way to go.I need to find it.I need to go on.It's me,alright?I won't change.The Fear of knowing your real self and that you don't want to change.Although you know that you lose this way.But you won't lose yourself.That sounds so lame.I'm sorry.
I write this at English,because it is easier to express your deep thoughts at language which is not your first.
...
Can you beat the Fear?

Black or white?No.Grey.

Ъхм...
О,да.Не знам какво да кажа.Не знам какво да напиша.Или по-точно последното е по-вярно.Но,както и да...е.
Ърл Грей ме спасява.Също така се надявам и Параграф 22 да помогне.
Мислите ми са някъде другаде обаче.Не знам къде.Може би е от умората.А може би не.
Нямам желание да си правя себе-анализирането сега.Ще оставя нещата така...за сега.
Това е много weird обаче...
Какво ми става.

Wooott

...Тази сутрин се задавих,пиейки вода 2 пъти.Weird.
Мразя да ми липсват дадени хора.Те често са едни и същи така или иначе,но ми писна вече.Защо за всеки е толкова damn лесно да се промени и да...си отиде.Не е като да кажеш,че никога не съм опитвала,но не е и като да се усетиш друг.И после защо съм била песимист.Не обичам да се оправдавам,особено пред себе си в случая,но нищо не е така...лесно.О,и ако да си оптимист означава,да си в някакъв измислен свят,където всичко е толкова розово..Damn розовото тогава.И без това никога не съм го харесвала.Как хората се преструват не мога да разбера,щом нещо не е розово,защо казват,че е.What's the point?!Е,да-отговора е-така те се чувстват по-добре.Успокояващата мисъл,че всичко ще бъде наред.How sweet.Явно не ме бива много в това да се залъгвам.Но,както и да е...
...I will keep on walking.
Maybe some day I'll reach the my Strawberry Fields...

O-tay

Това просто не е истина.
Толкова ме мързи и ми е писнало от всичко,че дори не искам да си отворя имейл пощата.
I don't give a f**k from who is the e-mail.And I'm happy of that.Are not you? I bet you are not but anyway.

***
3ти август...Да не повярва човек как бързо отлитат дните.Поне при мен...Нищо интересно не правя.Нищо очарователно няма,но времето си е бързичко.Еми така е...като се събуждам в 2 следобед.
...
You can bet your ass how bored and boring I am.
peace.

;

Life sucks and then you die.
***
shoot.now.