Wooott

...Тази сутрин се задавих,пиейки вода 2 пъти.Weird.
Мразя да ми липсват дадени хора.Те често са едни и същи така или иначе,но ми писна вече.Защо за всеки е толкова damn лесно да се промени и да...си отиде.Не е като да кажеш,че никога не съм опитвала,но не е и като да се усетиш друг.И после защо съм била песимист.Не обичам да се оправдавам,особено пред себе си в случая,но нищо не е така...лесно.О,и ако да си оптимист означава,да си в някакъв измислен свят,където всичко е толкова розово..Damn розовото тогава.И без това никога не съм го харесвала.Как хората се преструват не мога да разбера,щом нещо не е розово,защо казват,че е.What's the point?!Е,да-отговора е-така те се чувстват по-добре.Успокояващата мисъл,че всичко ще бъде наред.How sweet.Явно не ме бива много в това да се залъгвам.Но,както и да е...
...I will keep on walking.
Maybe some day I'll reach the my Strawberry Fields...