Края на седмицата.Петък.И малко време за обобщение на нещата напоследък.
Полагам усилия да не се засягам,взимам навътре,мисля и дори разбирам всичко напоследък.Или поне някои неща,които съм сигурна,че и "те"- нещата(които в някои случаи са хора) не ме взимат особено на сериозно.
Училището.
Всички знаем,че училището отдавна си е загубило основното предназначение.Не е вече само сграда.Не е само място,където се предлага обучение.Това май е станало последното му значение напоследък.Училището.Сега то е нещо като изпитание.Какъв човек ще се окаже,че си всъщност.Как другите ще те възприемат.Повечето случаи напълно грешно от това какъв е човек вдействителност.Освен това е място,където ще разбереш дали можеш да издържиш на всички битки.Премълчаните.Тези,които човек преодолява вътрешно.Дали ще съумееш да се пребориш със себе си,за да станеш като другите.За да се впишеш.В нещо,което по-късно би осъзнал,че не струва.А може би не.Веднъж изгубил същността си,не знам дало и кога се връща обратно.А тези,които откажат да бъдат като повечето.Тези,които не са в лидерската групичка и не получават телефонни обаждания от съучениците.Тези,които не допускат лесно да станат отворена книга за другите.Е,ами успех на тях.Защото е вярно,че гимназията слага етикети,шаблони,и после след това избледняват.Но не изчезват.Какъвто си в училище,такъв ще си и след това.Освен,ако не искаш да станеш като тези,които толкова си нехаресвал.Но...винаги ще е едно и също.Човек ще си остане един и същ.Защото хората около него ще са същите тея,които той и познавал в училище.Навсякъде.Тъй като не можеш да промениш хората,обществото,нормите,можеш само да промениш себе си.Да се престориш.Да се излъжеш,толкова добре,че сам да си повярваш,че си друг.И това действа.До един момент разбира се.Всичко така или иначе остава в човека,подсъзнателно или не.Той си е той,колкото и да изглежда,че не е вече.
Аз.
Аз не искам да бъда като тези,които не харесвам.Не искам и да бъда с тях.За това и те не ме искат.Никак дори.Те не знаят за мен,но аз искам да си остане така.Всичко е толкова просто.Те и Аз.Аз и Те.До кога?Винаги.Спряло е да ми прави впечатление какво мислят за мен и т.н.Не казвам,че нещо ми харесва,ако всъщност не ми харесва.Далеч съм.Толкова далеч понякога от тях,от всичко.Толкова далеч от това да знам,че те не ме харесват.Дори поведението на някои,които до преди време се отнасяха по едни начин,а сега друг,забравили какво съм правила за тук преди.Но то се е "преди".Май трябва да свикна да си припомням това.Че миналото за хората,си е минало.Какво си бил за тях преди,какво си правел за тях-О,то не е важно сега.Сега.Но има и утре.И при добро замислене ще се разбере,че няма да разчиташ на тях "утре".Няма да правиш нищо за тях "утре" и сега.Поне човек вече е наясно.Не е толкова лошо.Хора-всякакви.Мнооого от тях без особено значение.Прецени ги и забрави.Тъй като има други,много по-малко,но стойностни.Може да са двама,може един,но те си струват.
Ти.
Тук вече сам реши.
4 comments:
Достаа си права (казвам го т.е. пиша го, с риск да бъда ленчувана за пореден път, но кво ми пука xD)! Oпределено нямам намерение да ти казвам, че всичко ще се подреди с времето тъй като самата аз не го вярвам, а и не смятам, че ще стане, нито утре, нито когато и да е било, то да бъдем такива ни е заложено в гените xDD Казвали са ми, че може би трябва да опитам да се сближа с 'тях', при което аз бях totally shocked (както винаги съм, де) иии мисълта ми е, че ако цената да бъда себе си докрай, е да бъда сама мисля, че съм готова да я платя, защото няма нищо по-ценно и прекрасно от това човек да бъде уникален и единствен,( а не просто част от тъплата малоумници, които търсят начин да заблестят, нищо, че отдавна са им изгорили крушките)и да бъде такъв докрай. Дори и всички да са срещу теб и всички да се опитват да те вкарват в некви тъпи филми, чийто сценарий определено не съвпада с твоя, трябва да... да продължаваш да си бъдеш Ти. Ии може би е малко жалко, че онези забравят всичко, което си направила за тях, но пък в крайна сметка те губят, а когато го осъзнаят, ще осъзнаят и какъв Човек са изгубили заради някакви си 4-5 шибани годинки в гимназията, за да бъдат готини и най-най-най, да бъдат стадото, което руши всичко след себе си, но ти си още цяла, нали? И си оцеляла... Накрая само Истинските остават, Реалните. Оставаш Ти, другите просто ще избледняват... ти ще си тази, която ще свети, защото си била Една, а не една от много, като нея. =))
=))
Радвам се,че не мисля само аз така..Добре е,когато някой те разбира и не осъжда постъпките и мотивите ти. =)Все пак не е нужно всички да бъдем част от тях,повечето,другите.Мерсиии за подкрепата и всичкооо *hugs* =)))
За теб - винаги *hugs* =]]
мерси,супер си xDDD
Post a Comment