Люлки.
Някога казвала ли съм колко ги обичам.Още от малка.Дори и сега.Просто ги обичам.Карат ме да се чувствам свободна,ама истински свободна.Свободата идва предимно с избора,но когато нямаш особено голям избор,люлките вършат чудесна работа.Могат да ми оправят настроението,и да се усмихна на всичко-и хубаво и лошо.Има някаква магия в тях...
...Ще ми се да избирам какво да помня,какво да забравям и какво да чувствам най-вече.Понякога успявам,а понякога не.Опитвам се да стоя далеч от всякакви евтини драми и глупави историйки.Не ми трябват.И има моменти,когато всичко изглежда много не на място.Преди като,че ли беше повече,или просто сега не обръщам внимание толкова.Така е хубаво.Само в дадени моменти се сещам нещо,но го измествам с друго.Всичко тече,всичко се променя.Само ти си оставаш ти.Какво повече от това.Безразличен към чуждото мнение и отношение.Или пък не.Но какво от това.
Панта рей.
5 comments:
И аз обичах люлки, но имах преди години една доста неприятна случка. хД Май всъщност не обичам силното люлеене всъщност. Но и на мен люлките ми дават някакво усещане за свобода. <3 ...
Всеки му се иска да може да избира какво да чувства, но това е сърце и то не те пита винаги. Шантава работа, но пък понякога е хубаво.
Аз обаче мразя безразличните хора. (:
обожавам люлки <3 мога да се люлея с часове без да ми омръзне, толкова е прекрасно.. ^^ единствено люлките и ледените пързалки ме карат да се чувствам все едно летя...
Мдам,детското в нас не умира никога май xD
По-добре е че не умира.;д
Айде скачайте на люлката xD
Post a Comment