Inyourshoes.

Не искам това де е някой от моите предпочитани мело драматични постове,но винаги се случва така.А аз пиша,каквото мисля,което не помага особено.Но.
И така...
Винаги с промяната в сезоните,идва и промяна с усещанията и всичко останало.Някак си знам какво е било миналата зима и че едва ли ще бъде същото.Не,че искам да е,но просто знам,че няма да е.Някакво такова чувство,което ти подсказва разни неща.Вярно е,че съм си фаталист,колкото и да не искам в дадени моменти,но просто усещам...А каква зима ще бъде не знам,но ми липсва спокойното,сигурното усещане.Странно е за мен.Липсват ми и някои неща,някои хора.Или пък не.Но всъщност да.Различните неща по нов начин не ми харесват особено.Никога промяната и новите неща не са по-хубави,нито по-добри за мен.Идея си нямам защо е това,но не искам повече негативни промени.
Е, кой знае.От твърде много мисли няма полза.От твърде много чувства също.А и двете имам в повече...Така и не разбрах защо някои неща се случват по определен начин.А искам.А може би да стане по-добре.Скоро...Кой знае...

***
I want my peaceful moments,
I want my shiny warm feelings,
I want it back,
Where is my old rucksack full of sweets and light?
Can you find the wonderland?

***

You have a bad day?

...Да се събудиш след поредния следобеден сън,чувствайки се меко казано тъпо.Наистина.
Да прекараш поредния разочароващ ден.Да се чувстващ уморен от всичко ставащо наоколо.А е едва октомври.Октомври.Никога не съм го харесвала.И не го харесвам повече тази въпросната "чудесна" година.Просто ми омръзна прекалено много...
Омръзна ми тъпия френски,за който всеки път уча и тази година няма да вида шестица за първи път.Но нищо,вече не се изненадвам.Дори няма смисъл да продължавам.И без това си е един тъп блог така или иначе.А моят жвот се проваля.
...Но пък защо да има значение? Какво му е значението,че ще се провяля на поредните тестове по история утре?Има ли значение?Никакво.Защо да има? Какво от това,че нямам късмет.Шанс.
Както написах вече-няма значение.

peace out;

.

Хм.
И...1-2-3,начало!
Винаги съм смятала,че някои учители са тъпи и заблудени.Винаги съм смятала,че всички американци са глупави и и...пак глупави.И продължавам да мисля,че някои от тях са повече от изброените по-горе.Ама много,много повече.И ето-те не го оспорват.И няма как да го оспорят.Те наистина са си глупавички горките,но какво да се прави,такива и ще си останат.Но не им пречи,тъй като се мислят за толкова невероятни.А де,не са.Някой трябва просто много да им го покаже.Не са.И едва ли някога ще са.Ако толкова много някои хора искат да се взимат на сериозно,нека си продължават жалкото опитче.Тъй като са твърде страхливи и твърде нелепи в това да отидат в друга страна,защото там ще са по-велики,от колкото в родната им.И за съжаление е така,защото българите правят и не възможното да ги правят крале,а сънародниците си-нищо.Факт.И много ясно,как няма да им се кланяме.Не са ли велики? С любимите си фразички "Don't trust canadians,don't trust french,italians..." и още колко други.Няма спор те са великите.Дължа им един дълбок поклон за това,че дойдоха,оставиха безработни 2-3 ма и,че ме изнервят.И не само мен.Но мен най-много.Яд ме е,че ги оставяме и дори поощряваме.И за какво?

Puff-paff

And in the morning I woke up,I felt dizzy.
Nothing weird why,just the usual Sunday-studying day.I bet you like it.But I don't really.Not at all.
The school is making me sick.Ka-ching!
...anyways
I just wanna watch a movie.Unsuccessfully I guess.
The ordinary days,the ordinary bus stop waiting there for me.Well,not the bus,which on purpose I miss.The way till school,wrapped in this damn coldness outside.Not like I have something against the ordinary things.I like them.I may like the simplicity.Do I?
...I really wanna a holiday.The warm feeling of the warm music,getting the lyrics stuck in your mind,tapping with feet,getting a book in your hands and this serious reading face racing the words over the lines.Well,can you make it back?Can you make the coldness away? The dark hurried busy mornings?The sleepy days?Tired eyes?The weird people over the weird school?
I guess not.
...
Where did the magic go?

The Catch.

I just love this book.
Truly.
Deeply.
Always.

...cause when you are sad,
it brings a smile on your face.
It brightens up your mood
and you forget about the people and the crappy poetry of mine.

В търсене(приемане) на истината.

'...cause Yossarian is crazy.'

Еми не е пък.
Или може би е,май само той е здраво мислещия в цялата работа.Но,иди го разправяй на останалите.Иди го разправяй на "скъпите" ми съученици,които си нямат друга работа в скучното им животче,освен да правят ужасно детински рисунчици на моя милост с една чертичка ":|",а на останалите 19 човека от "невероятния" ми клас- с усмивчица ":)".А де.Какви неща ставали по света.Но какво да се прави.Горкичките трудно виждат лицемерния си обърнат свят,в който могат само жалко да се филмират и биха се сринали,ако разберат как "искрените" им приятелки се присмиват.А щом те лицемерничат една за друга,та как остава да се държат с нас,останалите от "нисшата класа".Но,това дълбоко не ме засяга вече.Мина и това време.Мина времето на всичко.
Същото се отнася и за моята добра "приятелка".Хубаво е да знаеш истинското,неприкрито отношение на хората,когато нямат нужда от теб.Тогава те са искрени.Но,когато искат нещо от теб,стават коренно различни.Жалкото е в това,че забравям за тези моменти на тяхната искреност.А не бива.Нямам нужда от фалшификати около мен.И този път ще се постарая да не забравя това.
Е.
А казват,че в училище било скучно...

Да.

Хмм.
От кога не съм писала по това време.Или спя или се правя,че уча.Но сега съм в почивка от всичко друго.Напоследък бягам от философските въпроси и мисли.Достатъчно голяма и пораснала се чувствам и без това.Моето време бавно отминава.Намирам се за по-сериозна също.Мога да греша,кой знае.Всичко е така различно от преди.Въпреки че напоследък наистина не ми остава време да мисля за мен и мястото ми в света.Училище,изпити,есета,всичко ми замайва главата и не ми се мисли за другите неща.Но не е да кажеш,че не си същия човек.Аз съм си аз.Малко по-сериозна,отнесена,забързана и спокойна междувременно да едни неща.Очакваща и не.Спомняща си и не.По-добре не,кому са нужни спомените.Пфф.Но наистина се чувствам леко пораснала.По-различна.Или може би примирила се с някои неща.Нормално,след толкова години борба с всичко и всички,е време за почивка и мир.Не искам да правя повече анализи на себе си.Преуморих се.Много неща не са същите.И това е.А аз не обичам промените особено.Никога човек не знае за добро или за лошо са.Какво изглеждат,а какво всъщност са?Кой би могъл да ти каже...Но е истина.С годините носталгията към миналото се увеличава.Или по-точно идеализирането му.Ненужно и грешно.Но.Така са устроени нещата...Леко се въртя в кръгче.Леко.Но нямам нищо напротив.Очаквам.Искам.И,да мога.Всичко рано или късно започва.
Загледай се в небето.Облаците.Листата по земята.Вятъра.Почувствай света наоколо.

грийн пийс.

Sweet child ol' mine

Неделя.Усмивка.
Канех се да гледам филми и да чета мой любим параграф,но..Но не.Сетих се,че трябва за уча по супер,мега тъпия френски!Иде ми да го изтрепя.Мащабно премахване на френския.Моите извинения към всичките му фенчета,но нищо лично другари.Френският е ужасен pain in the ass!Ако не ми вярвате,отивайте вий да учите Futur au passe et plus-que parfait.На мен ми писна всяка година едно и също.
Искам да стана космонавт.Записвам една ядрена физика,взимат ме в НАСА и туп-туп.И без това след няколко годинки Земята ще стане ад за живеене и хората.А поне на Марс открили вода или какво беше там.Тук по новините някакви учени се канят да започват експедиция по океаните.Най-много някой ледник да се скапе още повече.Бива ли такова нещо.Не,не бива.След 30 години няма да има нито един останал ледник.Мисля,че и сами може да се досетете какво следва от това.Наводнения и заличаване на страни,градове,че може и континенти.А де.
Искам да отида на море,да си слушам олд`рок и да не ми пука от нищо.Просто да ме вее вятъра.Ноо не-френски+история.Невероятна комбинация.Остава да започна и история на френски,да отскоча да вида как са Галите и Саксонците.
Peace;

И да.Тя избра съня.

Вече сме октомври.Втори октомври.Нека приветстваме.Или пък не.
Петък.А аз имах чувството,че са 2-3 залепени дни.А то е само един.Петък.След цялата идилия на даскало,покрай раздразнените побъркани учители,идва ред на края.Края на седмицата.Сега вече приветствайте.Нали е хубаво да се прибереш след поредния изтощаващ и умопомрачителен ден,и да си кажеш,че 2 дни ще стоиш далеч от всякакви опасни хора.Знаете кого имам в предвид.А една грешка,която не правете никога: да сте болни,да имате бележка за цяла седмица,но въпреки това да отидете на у-те в Петък.Не го правете.Опасно за нервната ви система.Тъй като ще се изнамери някои,който да ви припомни,че училището,о,то не е добро място.Трябва да се отбягва,колкото се може повече.Не,че съм против образованието,но нищо не можете да научите.Поне в моето.Само ще затъпеете.Вземете прочетете нещо по-добре.
...Предложение за песни,които не съм слушала до сега?