В търсене(приемане) на истината.

'...cause Yossarian is crazy.'

Еми не е пък.
Или може би е,май само той е здраво мислещия в цялата работа.Но,иди го разправяй на останалите.Иди го разправяй на "скъпите" ми съученици,които си нямат друга работа в скучното им животче,освен да правят ужасно детински рисунчици на моя милост с една чертичка ":|",а на останалите 19 човека от "невероятния" ми клас- с усмивчица ":)".А де.Какви неща ставали по света.Но какво да се прави.Горкичките трудно виждат лицемерния си обърнат свят,в който могат само жалко да се филмират и биха се сринали,ако разберат как "искрените" им приятелки се присмиват.А щом те лицемерничат една за друга,та как остава да се държат с нас,останалите от "нисшата класа".Но,това дълбоко не ме засяга вече.Мина и това време.Мина времето на всичко.
Същото се отнася и за моята добра "приятелка".Хубаво е да знаеш истинското,неприкрито отношение на хората,когато нямат нужда от теб.Тогава те са искрени.Но,когато искат нещо от теб,стават коренно различни.Жалкото е в това,че забравям за тези моменти на тяхната искреност.А не бива.Нямам нужда от фалшификати около мен.И този път ще се постарая да не забравя това.
Е.
А казват,че в училище било скучно...