The essential part of everything.

Oh yeah!Here I go again!
Още един час до Коледа.
Наистина забавна сутрин и вечер преди нея.Заспиване към 3 сутринта и принудително,наложащо събуждане към 9,отново сутрин.Трудничко си беше,но няма как.И великото смеене сложи своето начало.Ама наистина си беше велико и доста неудържимо.Все още ми се чудят защо,но аз си знам.Беше и доста неловко.Но,както и да е.
Поредния сън и обикаляне из,така наречения мол.Беше пълно с народ в града.Кой ли не видях.Крем за лице,който съжалявам,че взех,но anyway.
Мислех си,че нямам Коледно настроение.Но,не за дълго.И се развам за това.Определено,така усещам как всичко си е на мястото и как аз съм си,на моето.What can I do,Iloveit.
Моето време.Моето място.Моето щастие.Както преди.Както миналите пъти.Мое си.

Merry happy

Okay,време да драсна нещо.Ама наистина е време.И то какво...
Ден на многото-случващи-се-неща.О,да.Така ще го нарека.Хубави неща.Все пак не е никак зле да си починеш от досадното даскало.Споменах ли,че не е никак зле?
И така.Не знам какво да добавя.Просто се старая да се пусна по течението и да не му мисля много.Дали действа?Ами...Опитвам се?Наистина е време да спра с премислянето.Без него е толкова по-добре.Стига толкова тревоги и разни.Време е спокойните и сигурни месеци да дойдат.Може би 2010 да не е толкова лоша,колкото очаквам.Кой знае.Какво ли предстои.Какво ли ще се случи в следващите толкова,толкова важни за мен месеца.Даже на моменти не искам и да знам.Просто забравям.
Дни прекарани в гледане на Gilmore Girls,ядене на вафли,опаковане на подаръци,търсене на коледни картички,четене на "Стъкления похлупак"...И още.

And all our tries fail...

Не вярвам в бъдещето.
Не вярвам,че ще стане по-добре.
Ето,казах си го.
Наречете ме фаталист или каквото искате,не след толкова много неща...е как да вярваш,че света не отива на кино...
Не мога просто.
Не искам да се залъгвам.Живея в реалността,тази,която...
Как въобще е възможно да стане по-добре за света...
Не вярвам.

Apocalypse now?

Maybe?

Okay,има ли такова нещо като съдба?
Честно.
Кой знае колко странно звучи всичко това,но вече сериозно взех да се замислям.Ако има съдба,много по-добре ще е,ако си спестя тревогите и мислите за нещо в бъдещето,което би могло да се случи.Би могло.И независимо колко го искам и колко бих дала от себе си,не е ли предначертано-то няма да се сбъдне?Съдба и сбъдване.Дори те си приличат.Кой би предположил,че ще прекарам толкова време в мисли за това.Дали има наистина съдба...
Даже смешно звучи.Бих се смяла и аз,ако не беше така важно за мен.А то е.Мисля,че е.Но нямам смелост да съм убедена в това,защото после може да стане по-зле...Не искам срутени светове и мечти.Отбягвам много неща.Страхувам се от много неща.Страхувам се и от това,че ще се размина с това,което искам.С това страшно на пръв поглед нещо за мен,което ще определи много неща след себе си.А иначе?
Иначе...предполагам,че знам.Предполагам как и какво ще е.Но мога само да си предполагам и представям.А то не прави голяма разлика.Може да си въобразявам,че каквото и да е,ще съм подготвена.Но само мога да си...въобразявам.Само,ако знаех.Ако можех да виждам бъдещето.Поне сега.За момент.Може би тогава всичко щеше да бъде различно след това.И моите желания,и мисли.Но аз не знам.Доста неща.Мисля си,че разочарованието няма да донесе нищо хубаво в бъдеще,че разрушените мечти не пораждат нещо хубаво след себе си.Мога само да си мисля.И да чакам момента,когато всичко ще стане ясно.

Cause being great may suck.

I am a fool.
And you know it.

Ден като ден.Петък.Представена пред дилеми и проблеми.Кои от кои по-добре или зле.Дали да направя малко упражнения по английски или номерата за участниците от бала,или пък да си довърша рисунката,която стои така от седмица.А де.
Петък.Коледа идва,а по това време изкарвам украсата.Но не съм все още.Какво ли чакам?По-добри моменти?Или пък не?Чакам си аз нещо,което.Недовършено изречение,но довършена мисъл.Кой знае.
Още един изгледан филм.Изглежда глуповат.Поредната банална историйка от Холивуд.Но той нямаше типичния happy end.Странно.Не очаквах.Но така става наистина в реалността.Все пак филма си струваше.Малко обективност нямаше да навреди на нас,заклетите зрителчета.

Your life is calling.My life is calling.

Трудно събуждане след ужасно объркан сън.Плашещо объркан.Все още ме плаши.
Сутринта се погледнах в огледалото,и си казах :"Е не е казано,че е толкова зле всичко.Може да бъде и хубав ден." Можеше.Но не беше наистина.След цялата тирада от несполучливи моменти,мисли за разбити мечти,исках само да се прибера.Но не и да науча поредния урок по история,за да получа поредната оценка.Срив в системата.Грешка при въвеждането на паролата? Е,отказах.Всичко.Втренчена в една точка,докато ми хрумна невероятната идея да си пуста Winamp-a на shuffle и да видя какъв отговор ще получа на заветния ми въпрос.
Не знам какво беше.Песен,която невероятно описваше моето състояние в онзи момент.
Viva la gloria (little girl).
О,да плашещо.
След този момент на просветление или каквото и да означаваше,заспах.
...little girl,
you're just a junkie,
preaching to the choir.
...
Your life is calling...