Maybe?

Okay,има ли такова нещо като съдба?
Честно.
Кой знае колко странно звучи всичко това,но вече сериозно взех да се замислям.Ако има съдба,много по-добре ще е,ако си спестя тревогите и мислите за нещо в бъдещето,което би могло да се случи.Би могло.И независимо колко го искам и колко бих дала от себе си,не е ли предначертано-то няма да се сбъдне?Съдба и сбъдване.Дори те си приличат.Кой би предположил,че ще прекарам толкова време в мисли за това.Дали има наистина съдба...
Даже смешно звучи.Бих се смяла и аз,ако не беше така важно за мен.А то е.Мисля,че е.Но нямам смелост да съм убедена в това,защото после може да стане по-зле...Не искам срутени светове и мечти.Отбягвам много неща.Страхувам се от много неща.Страхувам се и от това,че ще се размина с това,което искам.С това страшно на пръв поглед нещо за мен,което ще определи много неща след себе си.А иначе?
Иначе...предполагам,че знам.Предполагам как и какво ще е.Но мога само да си предполагам и представям.А то не прави голяма разлика.Може да си въобразявам,че каквото и да е,ще съм подготвена.Но само мога да си...въобразявам.Само,ако знаех.Ако можех да виждам бъдещето.Поне сега.За момент.Може би тогава всичко щеше да бъде различно след това.И моите желания,и мисли.Но аз не знам.Доста неща.Мисля си,че разочарованието няма да донесе нищо хубаво в бъдеще,че разрушените мечти не пораждат нещо хубаво след себе си.Мога само да си мисля.И да чакам момента,когато всичко ще стане ясно.