Eighteen.Oh yeah.Oh yeah.

Все още се боря с въпроса дали почивката или не ходенето на училище ми се отразяват добре.Ако съдя по броя на главоболията,когато ходя и не ходя на училище.Почивката печели.По-малко са,макар че ми се иска да ги сведа до нула,но...
Бисквити,Oasis,еnglish,и филми.Май така мога да опиша моето ежедневие.А май забравих съня.Важно действие.Не се оплаквам от почивните си дни,или в случая седмици.Просто малко или много имам повече време да мисля,без главоболие,и това не знам дали отежнява положението.Снощи се замислих над това как времето лети.Прекалено бързо дори.Аз не го усещам така чрез самата себе си,но...Тази година ще бъда първи курс,а останалите от бандата ще са трети.Не мога да повярвам.Скоро ще завършат.А довчера бяха като мен -училищни. Колко е странно...Как всичко се променя.Как се смея над себе си преди години като намеря нещо старо от тогава.Как съм харесвала такива веща,как съм слушала това,как съм чела това..Чувствам се малко или много променена,или по-точно пораснала.Но най-същественото в случая е,че ще продължавам да се променям и порасвам.Ще харесвам малко или много други неща,малко или много ще откривам различни мисли и усещания.Малко или много ще продължа.Все още не мога да повярвам кога излетяха тези години?!Две години излитат така бързо,дори не смея и да си помисля за нататък.
Вeче дори в тесктовете на песните не пропускат да отбележат 'seventeen'.И оппсс...минах ги.Пораснах.А като се замисля какво велико съм направила на 17?
It's like I'm walking down your street again at seventeen.... Дори The Subways ми го припомнят.Е това е от нещата,които не можеш да поправиш или върнеш или да бъдеш дори за малко.Факт.
Seventeen are gone.Deal with it.

I find it kind of funny,I find it kind of sad.

***
Къде се бави лятото,
къде се бави моето време,
къде се бавиш ти.
Разбираш това,което самата аз не разбирам.
Откриваш скритото от мен
Каквото и да видя,си ти.
Каквото и да мисля,изчезва,
в момента,в който осъзная.
За какво съм родена?
Ти знаеш,нали.
Аз намирам,
изгубеното.
В мен.
И ти можеш,стига да поискаш,
да ме опознаеш?
Но никога разбереш.
Невъзможно.Невидимо.
...за чуждите очи.
За чуждите души.
***

Тя.

Тя разбираше и същевремено не до там.Откриваше малките неща всеки ден.Преоткриваше себе си във всичко,което обичаше истински.А странно или не,тя се стараеше списъка да не е пълен с много хора.Дали се страхуваше от това,или не,е трудно да се каже.Но знаеше,че нищо не е каквото изглежда.Нищо не е каквото си го представяш.И да,рядко се събуждаше с усмивка.Може да се каже,че рядко се усмихваше като цяло.С годините тя бе премерила думите си.Не говореше много.И не обичаше.Често не знаеше как да започне разговор.Често не знаеше,че може да каже много.Колкото и малко да казваше,колкото и малко да се усмихваше,тя знаеше,че това е тя.Не подлагаше на съмнение причините за това.Тя беше напълно сигурна,че дори и малкото е истинско.И нейно.Трудно и беше да се усмихне,когато не и беше до това.Трудно и беше да разбере и свикне с това.Но най-трудно и беше да се опита,да живее с това,без да го променя.Не че не е искала или опитвала.Дори е успявала.Но,както тя казва,не е там въпроса.Стриктна към истината,тя мрази да лъже.Толкова смешна изглежда сама на себе си,когато го прави.Дори се чуди как и вярват.Тъй като тя не е добър лъжец.Мислите и препускат бързо,в галоп,неотклонно.Причини,последици,причини.
Въпроси,отговори,задънени улици и пак въпроси.Отговорите са редки.Но тя ги преценеше и не им вярваше много.Както вероятно не вярва на самата себе си.
Силна или слаба,тя все още се пита...

It's indie rock'n'roll for me

Teacher,leave the kids alone.
or leave me alone.

Аххх.Ргххх.Кой знае какво ми става вече.Но не е зле.
Да стоиш с отворената тетрадка по история цял ден,не е работа.Мъка.Не знам дали броенето на минутите помага,ама мисля да започна и със секундите,че току виж училището свършило.Върховният момент.Ъхм.Но стига с daydreaming.Още десетина глави и свършвам книгата.Коя ще е следващата,и отговора може да се окаже просволутия "Тютюн".Дори не мога да си представя как ще я свърша за един месец.Ако се окаже наистина изморяща.Напоследък всичко е голяма забава.И в едното и в другото значение.Може и в трето,ако измисля такова.
Едно е сигурно.Настъпи момента,когато мога да заявя :
Искам лято и море.Badly.
Ето това е.Нямам търпение.Макар че тези,които ме познават знаят,че по принцип ми се губи търпението.Но...какво да се прави.Омръзна ми от този студ,тая гадна,досадна зима,която направо ме смразява още като се събудя.Къде е това топло и спокойно време.Липсва ми.Липсва ми спокойствието.Лято.Иде ми да изкрещя.Това е нещото,което най-искам сега,в момента,с изключение на 3 други.Но има време за тях.Точно.Врме.Но просто не мога да чакам.Всичкото това чакане и чакане и пак чакане.Лято.Ще си чакаме двамата.
Drrrnn.

What I did was to write this.

What happened to us,what happened to me...(passersby were looking)

И...oops,I did it again!...Пий си чая и това ще е.

Днес осъзнах няколко неща:
а) кафето ме прави леко странна,жива и непукист.Даже започнах да си татананикам,въпреки всичкото учене дето дреме на главата ми.
б) учителите ми лазят по нервите на n-та степен.Забравят,че са казали нещо и те обвиняват,че си скрил и лъжеш.Резултата?Още повече учене...за събота и неделя.Чудничко ще си прекарам.А и ти дават да четеш цял цикъл разкази,които,подчертавам,не са включени в матурата.Невероятно.
в) географията ме мрази.И..аз нея.Честно си признавам.Тоя предмет не е за моя милост.Не си пасваме.
г) не съм чела от 2 дни и не виждам скоро да го направя.За жалост.
д) смеха на седмицата на класната по мат.Добре е да се посмееш.
е) Е...какъв е проблема? Не че питам наистина.

peace in middle and not middle and central west,east,south,north.Ha.

Туп-туп

Писане отново.
Макар че няма какво интересно,освен обичайните всекидневни неща.
Трудни сутрини,сънливо,недостижим сън,въртене на едно място в скучното "училище",четене,плаващи мисли,а и Йовков,който не ме кефи особено.
Покрай всичко това случайно попаднах на някакво хвъркато листче,което е май от 10 клас.Добре времена бяха тогава...Anyway.На този лист намерих част от моите смешни драсканици,които бях писала в поредните скучни часове по мат.Поредните.
Доста са глупавички,но ми връщат усмивката и спомените.
Пъвото.
Everyday is a random day.
Everyday keeps you away.
Everyday is not just a day,
cause everyday makes you fray.

и второто.

Just stop.
Just go far away.
Enough for now,
you don't need to stay.
I shout.
I scream.
And you want to kill the thrill.
The Green Goblin hide behind a tree/
Better go save Mary Jane,
she used to live in lies,
but I got sick of that,
and sick of always
doing the right.