Все още се боря с въпроса дали почивката или не ходенето на училище ми се отразяват добре.Ако съдя по броя на главоболията,когато ходя и не ходя на училище.Почивката печели.По-малко са,макар че ми се иска да ги сведа до нула,но...
Бисквити,Oasis,еnglish,и филми.Май така мога да опиша моето ежедневие.А май забравих съня.Важно действие.Не се оплаквам от почивните си дни,или в случая седмици.Просто малко или много имам повече време да мисля,без главоболие,и това не знам дали отежнява положението.Снощи се замислих над това как времето лети.Прекалено бързо дори.Аз не го усещам така чрез самата себе си,но...Тази година ще бъда първи курс,а останалите от бандата ще са трети.Не мога да повярвам.Скоро ще завършат.А довчера бяха като мен -училищни. Колко е странно...Как всичко се променя.Как се смея над себе си преди години като намеря нещо старо от тогава.Как съм харесвала такива веща,как съм слушала това,как съм чела това..Чувствам се малко или много променена,или по-точно пораснала.Но най-същественото в случая е,че ще продължавам да се променям и порасвам.Ще харесвам малко или много други неща,малко или много ще откривам различни мисли и усещания.Малко или много ще продължа.Все още не мога да повярвам кога излетяха тези години?!Две години излитат така бързо,дори не смея и да си помисля за нататък.
Вeче дори в тесктовете на песните не пропускат да отбележат 'seventeen'.И оппсс...минах ги.Пораснах.А като се замисля какво велико съм направила на 17?
It's like I'm walking down your street again at seventeen.... Дори The Subways ми го припомнят.Е това е от нещата,които не можеш да поправиш или върнеш или да бъдеш дори за малко.Факт.
Seventeen are gone.Deal with it.
No comments:
Post a Comment