Where is the thing you wanted most?

Напоследък хич не ми е до писане.Сигурно е доста очевидно,но въпреки това нека го отбележа.Дори и сега е така.Не ми е хрумвало нищо,което искам да споделя,напиша,кажа.Някак си не ми е до това.Не ми е въобще до целия изморителен процес на мислене,който адски ме изтощава.Особено напоследък.Реших да не се затормозявам излишно с това.Но всички,които до една или друга степен ме познават,са наясно,че аз и постоянното мислене сме неразделни,въпреки споровете ни.
Интересна седмица.В нея имаше от всичко.От някои неща в повече,от други в по-малко.Най-обезпокояващия факт е,че седмицата още не е свършила...А дори не искам и да си представя какво още може да се случи.Честно.Въпреки че излетя сравнително неусетно,не искам да се повтаря.В контраст е с моята спокойна илюзорна представа за нормални дни и нормална мартенска седмица.Но както е известно,през март нищо не е нормално.Не беше и миналата година,не е и тази.По един или друг начин спокойствието ми се губи.Нещо ми омръзна да се забърквам в странни ситуации без дори да съм ги искала.Дори аз самата не мога напълно да си обясня как се случва все така.

Имам нужда от почивка.
Лято,идвай вече.
Пролет,зима,или каквото там си,отивай си.
Изпити,минавайте и потъвайте в забравата.
Момчета.Не.
Мир...със себе си.
По-кратко и ясно от това не знам как да го кажа.

Trick or Candy?

Nobody wants to formspring.me.
Fact.
...

Утре най-накрая почивка.Дългоочакваната.Бих извикала щастие,ако не знаех какво ме чака утре и дялата седмица и месец за напред.Ужас е доста меко казано.Но...няма как.Или има,но даскалите просто не искат да стигнат до другия начин.Не се учудвам от това.Ни най-малко.

C-r-e-e-p the p-a-s-t.

Днес осъзнах,докато слушах любимото си радио в колата и преглеждах стари смс-и от 9 клас,че не искам да се връщам на 15.Странно,тъй като до вчера мислех така.Но днес някак си ми се изясни всичко.Всяко нещо има своето място,за да го преминеш,изживееш и намериш друго,в следващия период от живота си.Живот.И не,няма да цитирам Вапцо този път,че и без това ме боли главата от него.Badly. Наистина се радвам,че стигнах до това прозрение.Не знам какво точно ме е задържало на 15,но сега знам,че не е нужно да се връщам,защото не всичко е било така хубаво.И,колкото и странно да звучи,е изглеждало изкуствено,но на място.Нищо от тогава не може да се върне,защото се промениха,променят,и ще се променят тепърва.Кой знае как ще ми се струва всичко на 20 ... Дори е странно да го помисля.Но е факт и спирам да бягам в миналото,където търсех някаква жалка утеха в нещо,отдавна отминало времето си.Ето.Пораствам.Вече наистина.Няма "мостове",които свързват мен самата с предишното ми "аз" и с миналото.
И да.Страшно си е.

P.S: Waffle me.