Напоследък хич не ми е до писане.Сигурно е доста очевидно,но въпреки това нека го отбележа.Дори и сега е така.Не ми е хрумвало нищо,което искам да споделя,напиша,кажа.Някак си не ми е до това.Не ми е въобще до целия изморителен процес на мислене,който адски ме изтощава.Особено напоследък.Реших да не се затормозявам излишно с това.Но всички,които до една или друга степен ме познават,са наясно,че аз и постоянното мислене сме неразделни,въпреки споровете ни.
Интересна седмица.В нея имаше от всичко.От някои неща в повече,от други в по-малко.Най-обезпокояващия факт е,че седмицата още не е свършила...А дори не искам и да си представя какво още може да се случи.Честно.Въпреки че излетя сравнително неусетно,не искам да се повтаря.В контраст е с моята спокойна илюзорна представа за нормални дни и нормална мартенска седмица.Но както е известно,през март нищо не е нормално.Не беше и миналата година,не е и тази.По един или друг начин спокойствието ми се губи.Нещо ми омръзна да се забърквам в странни ситуации без дори да съм ги искала.Дори аз самата не мога напълно да си обясня как се случва все така.
Имам нужда от почивка.
Лято,идвай вече.
Пролет,зима,или каквото там си,отивай си.
Изпити,минавайте и потъвайте в забравата.
Момчета.Не.
Мир...със себе си.
По-кратко и ясно от това не знам как да го кажа.
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment