Въпреки усилието и желанието ми това да се превърне просто в depression blog,то просто се случва.I can't prevent it.
Indeed.
Не мога да го нарека депресия или еди-какво-си състояние на духа,просто ми е пусто и безтегловно.По моя си начин.От трудно определимите.От както и да го погледнеш точно сега не би трябвало да се чувствам така,но всъщност го правя.А ми се ще да не беше така.Поне не тези дни.Защо,дори когато видимо не е толкова зле,се чувстваш,че е.
Nonsenses.
Дори аз самата не мога да си чета дивотиите,при положение,че не се разбирам.Или ми се иска да беше по друг начин,друг вид.Веднъж искам едно,друг път друго.И накрая не знам какво да избера и направя.
Трябва ли винаги да се боря със себе си?
3 comments:
Йооо, dude, това не са дивотии! Има много смисъл в нещата, които пишеш, повярвай ми :)
Аз ти вярвам по принцип,ама нали цнаеш,че това ми е трудно да го повярвам xD
(божеее, чак сега се сещам... shame on me)
Ще ти се наложи да повярваш, кака ти Лени не лъже ^^
Post a Comment