1 reason why.

***
Why did Hannah Baker commit suicide?
13 reasons why.
And only 1 reason works for me.
One but enough.
***
През последното време исках само едно нещо.Но не се получи отново.Не съм и изненадана.Предадох се.За последно.Твърде много е.Твърде силно е.А аз не съм.И най-вече не искам да бъда.Няма да повтарям това отново.Няма.

I have never wanted anyone or anything than this.It just won't happen and I will just let it.Cause this is how things work to me.

***
I understood why Hannah Baker did it.
The thing I don't understand is why I haven't done it yet.
***
Това е.Няма нужда да го усложнявам повече.Всичко беше прекалено ясно,че аз не исках да се откажа нямаше да промени нещата.Сега вече разбрах.

Game over.
I was defeated again.

Hallejuah...

Oh baby,baby,it's a wild world,it's hard to get back just upon a smile...
...
Дни и две седмици прекарани в гледане на Skins,слушане на песни от някои епизоди (и то все тъжните), водейки мълчаливи протести и караници с приятели и чудейки се много неща.Сънувайки кошмари,въртейки се в леглото и мислейки...Да те заболи главата направо от всичко това.Дори съчинявах стихове на сън.Жалко,че не помня точно редовете...Всеки мой септември е и различен и един и същ.С различни хора,с различни случаи,но с едни и същи чувства и мисли.Може би е време да спра да пиша тук,както някой вече направи.Защо аз да продължавам.Какъв е смисъла на поредните драсканици през екрана,които вместо читатели получават спам коментари на руски.Ще ми се да погледна в бъдещето.Точно сега.Просто някой да ме излъже.Не,че ще повярвам.Песимист до края.Е,поне Skins e с мен,каквото и да става и неговите оставащи 2 сезона...

Hallejuah...
And every breath we drew was Hallejuah...

Failing...

...again.Не знам.Винаги се налага да преодолявам неща.Всичко е едно голямо getting over.В момент,когато не си предполагала,че може да се случи-се случва.И какво аз мога да направя?Нищо не ми остава.Никаква опция.Никакъв шанс.Дори самата аз не мога да го разбера,опиша или заключа в поредното ми жалко блогово постче.Имам нужда от почивка от това.Ще ми се да мога да изключа част от себе си.Частта,която чувства.Дадени неща.И да я разтърся и накарам да чувства и мисли друго.Това,което трябва.И как да го направя?Как да превъзмогна себе си.Отново.Мислех си,че съм успяла,че съм се променила,че най-накрая съм в правилната посока.Мислех си.Нищо повече.Дори не успях да се убедя в това.И сега нямам опции.Или имам,но винаги има болка.Кога е моята,кога е чуждата.Кога е в граници,кога дори е неописуема.Но я има.Винаги.А не искам да направя грешки.Не искам да си остана със жалкото блогово постче.Искам да открия истината.Да намеря най-накрая правилното.Кога ще се спра.Моите раздвоения не спират.Но аз искам да ги спра.Наистина.Точно в момента нямам ни най-малка нужда от това.Сякаш ми са малко другите проблеми.Те никога не са ми малко.Не мога ли да забравя.Просто ей така,веднъж да си послушам мозъка.Но аз кога ли съм се слушала.И сега отново съм с моите дилеми.Такива,които дори нямат нищо реално.Нищо,което може да се осъществи.Трябва ли винаги да съм такава?
...Just make me stop thinking it and wanting it and doing it.