...again.Не знам.Винаги се налага да преодолявам неща.Всичко е едно голямо getting over.В момент,когато не си предполагала,че може да се случи-се случва.И какво аз мога да направя?Нищо не ми остава.Никаква опция.Никакъв шанс.Дори самата аз не мога да го разбера,опиша или заключа в поредното ми жалко блогово постче.Имам нужда от почивка от това.Ще ми се да мога да изключа част от себе си.Частта,която чувства.Дадени неща.И да я разтърся и накарам да чувства и мисли друго.Това,което трябва.И как да го направя?Как да превъзмогна себе си.Отново.Мислех си,че съм успяла,че съм се променила,че най-накрая съм в правилната посока.Мислех си.Нищо повече.Дори не успях да се убедя в това.И сега нямам опции.Или имам,но винаги има болка.Кога е моята,кога е чуждата.Кога е в граници,кога дори е неописуема.Но я има.Винаги.А не искам да направя грешки.Не искам да си остана със жалкото блогово постче.Искам да открия истината.Да намеря най-накрая правилното.Кога ще се спра.Моите раздвоения не спират.Но аз искам да ги спра.Наистина.Точно в момента нямам ни най-малка нужда от това.Сякаш ми са малко другите проблеми.Те никога не са ми малко.Не мога ли да забравя.Просто ей така,веднъж да си послушам мозъка.Но аз кога ли съм се слушала.И сега отново съм с моите дилеми.Такива,които дори нямат нищо реално.Нищо,което може да се осъществи.Трябва ли винаги да съм такава?
...Just make me stop thinking it and wanting it and doing it.
No comments:
Post a Comment