Не обичам да се оплаквам.Поне не и на глас,нито в блога.Но се случва.Само един час след като съм се събудила и...се вбесявам.Как сега най-нормално да си сдъвча закуската и да гледам поредната блудкава серийка на Тру Блад?Невъзможно.I am too pissed.Really.Badly.Very.Mad.Am I?Дори не знам какво да правя.Със сигурност вариантите не са ми от предпочитаните.Може би е просто знак от съдбата?Първия от тях?И ако го пренебрегна,ще последват други...Може би просто трябва да оставя нещата така.Да си гледам скапаните сериалчета и да се направя,че не ми пука.Но никога не съм била добра в приструвките.Не и сега.Май това е нещото,което е крайно време да науча...как да се залъгвам.Може и да успея.
M-e-s-s-e-d u-p.
1 comment:
О, боже. О, буда. О, дево от гладалупе... ъъ, какво още?! *включва се на оптимизъм* DUDE, DAMN!!! Стегни се бе, сестро любима! Бих веднага се вдигнала и да отида да им сритам шибаните уелски задници, ако не ти намерят място някъде, разбирааш ли? Имам предвид... ох, просто се успокой, НЯМА НАЧИН да не заминеш, ясно? Аз лично ще долетя до Ямбол и ще те пратя по Еконт в унито, но няма да се отказваш. Is it ENOUGH clear for toi? Или да го напиша на френски? *кажи не*....
Такаа, малко неясно и неразбираемо, ама ме ядоса! Гледай по-... ъ, розово? мухаха. xD
Post a Comment