Та,моя скромен-от-никому-нечетен-блогец направи годинка наскоро.Все още се чудя как съм могла да пиша старите си постове.Но не ми се ще да ги трия,ако не съм го направила вече в някой момент на "изтрий всичко и забрави".Макар че не успявам да забравя.И въпреки това, рядко съжалявам за пристъпите си на триене.Кой би го повярвал,че сантименталната,вечно пазеща глупости,страхуващата се от промяна - аз,би изтрила нещо.Hа.I did it baby.
До някъде се радвам на липсата на читатели.Все пак съм писала,макар че в последната година отбягвам,някои лични неща.Не,че има значение,но все пак не съм от този тип.Мразя да споделям мои неща на хора,с които не съм много близка.Потайност или глупост.Наречи го,както искаш.
Ако искаш.
And now and ever,will this blog live forever?
No comments:
Post a Comment