Born to die together

Мхмм...За какво да пиша днес?... И аз не знам.
Нормален неделен ден.Беше слънчево (не,че това има значение). Няма нищо за писане,а и не съм в настроение...отново. И утре няма училище,стачката продължава...
Днес ме мързи и ми се спи...Както и да е.Това е...
P.S. Не знам какво искам...Това е категорично сигурно!Ама какво да се прави,старая се...
~Мир~

Ха!!!

Днес е прекрасен ден! И всички дни ще бъдат такива: прераааснии,щастливи и чудесни!
Никога повече сълзи или тъга,или отчаяние. Свърши се вече.Край! Това беше! Ля фин!Финито! И така нататък...
Просто реших,че трябва да живея живота си пълноценно. Аз заслужавам това. Нуждая се от това... И най-вече,знам,че мога. Трябва да мога...Малко повечко сила и всичко ще си дойде на мястото. =)
Преосмислих живота си сега...Ако аз не си направя живота щастлив,никой няма да го направи.Както гласи една много хубава мисъл,всъщност те са няколко: " Щастието е дар,но не се подарява от други хора-трябва да си го подарите сами." И тази : " Щастието не е гара,на която пристигаме,а начин на пътуване." Велико е! Показва,че всеки може да го постигне...аз също. Ха!
А ето едно нещо,което 100% истина. Уверих се в него... Значи,добрите момчета,тези,които не лъжат и не нараняват - приемаме ги просто като приятели...Те не ни привличат... Факт!
А,тези,които са правят на добрички,всъщност са играчи и само лъжат. Но,ние си падаме по тях. Факт! Отначало си въобразяваме,че те са прекрасни и никому зло сторили,но истината е съвсем друга...Това вече е жестоката истина.Те лъжат,нараняват ни и все пак е трудно просто да ги оставим... Е,на мен ми омръзна от тях. Вече не искам да страдам,а просто да бъда щастлива. С любов или без,аз имам правото да съм щастлива!
Стига за днес,твърде много беше.
~PEACE~

Booooo!

Хмм...Отдавна не съм писала,ама то и няма какво де.
Нищо ново не се случва.Живота си продължава все така. Цяла седмица няма даскало,заради просволутата стачка.Но вече от другата,би трябвало да сме на у-те.Не,че ми се ходи.Честно казано нямам никакво желание за това.Освен,че е пълна скука там,ами и само ме изтощават и товарят с отрицателна енергия...
Днес си беше обикновен ден,както и вчера.Но аз не се оплаквам...Наистина не знам за какво да пиша.Нищо не ми е в главата,само малко бъркотия,ама се надявам скоро да ми мине =)
Аааа,щях да напиша спиcъка от книги,които съм прочела през ваканцията.Ето ги:
Гордост и предразсъдъци
Хамлет
Конника без глава
Фарс,или никога вече самота
Точният мерник
Котешка люлка
.... и сега чета "Закуска за шампиони". Все още ме мързи,вчера я започнах. Това е за сега...
~Мир~

Ъмм...

Така...Днес не бяхме на даскало,заради стачката,както и утре. Ура! Ама и не толкова,щото после ние ще страдаме...Учителите са идиоти.Не ги понасям.
Ходихме с Ел. до даскало за един учебник,после минахме край парка.И се прибрах към 3 следобед.После след два часа,пак излязох с мама.Поизморих се,ама странното е,че вчера повече ми се спеше...Чудно.
А и днес си писах с емото.Идиота,му с идиот ми разправя за някаква там.Той и казвал,че я обича,а пък тя не му вярвала.Ами то за вярване ли се е... И на всичкото отгоре,искаше съвети от мен.Ааааа,той как я мисли...Не,че ме интересува,ама нека не лъже толкоз. =р
~Peace~

Толкова!

Това е малко извънредно писане,но тъй като се случи сега,смятам,че е най-удачния момент да съобщя.Не знам дали ще го спазя,ама кво ми пука,трябва да опитам,все пак...
Така....Реших,ама много-много официално да се откажа от момчетата,под каквато и форма да е! Това беше.Край! Омръзна ми от тях. Само проблеми създават и нараняват. А аз определено не искам да страдам,особено заради тях! Те вече не ме интересуват. =)
Е,не знам до кога ще трае това,ама ще видим,може пак да успея...Кой знае...
Ами,това е. Беше само малко съобщениеце. Айде,стига толкова писане.

В търсене...

Каквото и да напиша,или кажа,няма да има значение.Нищо няма значение...
Мхмм...в ужасно настроение съм и така си е било. Искам да се почувствам обичана...Колкото и банално да звучи. Знам,че има хора,които ме обичат (въпреки ужасния ми характер),но не ми е достатъчно. Нелепо е да пиша за това,но и без това всичко е толкова безсмислено.Искам нещо,което не мога да имам.Винаги с мен е така.Сякаш не съм достатъчно доволна от това,което имам. А не е по този начин...Оценявам всичко хубаво в живота ми,но толкова ли е егоистично да искам още? Вярно е,не съм човек за пример и много малко хора могат да ме търпят,но и аз искам да се чувствам,че не съм някаква пришелка. Както и да...
Това е най-обърканото и неясно писане в дневника.Но аз знам какво означава всичко това,така че не ме интересува какво мислят другите.Все пак,живота си е мой и аз трябва да се справя...Може би не,повече обич и разбиране ми трябва,а малко повече сила...Не бива да бъда глупавото,малко,емоциолално е прекалено чувствително същество,което съм. Но е лесно само на думи...

Вали дъжд...

Нищо ново или интересно от деня...
Днес валя дъжд...беше си студец и утре изглежда,че ще е още повече.Не съм много-много в настроение,а и не бях де. Знам,че е глупаво да се дразня,че ще трябва утре да облека синюто яке.Ама аз хич не го харесвам.Уфф!Както и да. Едно е ясно-времето става много студено за кратко време...Хич не е на хубаво. И сега да преминем към другите идиотщини...
Днес,по физическо,трябваше да се разпределим на отбори да се състезаваме. Аз явно не се справих (не,че имах някакъв стремеж да го направя) и ония от отбора ми,почнаха да ми викат и аз им изкрещях,и те се сопнаха. Еми,много съжалявам,обаче те нямат право да ме обвиняват...Може ми не биваше да реагирам така,но ми омръзна да си мълча и съобразявам с тях. И без това не де понасяме взаимно.Все тая...
Другото,случило се,нещо от тези дни,предпочитам да не Го пиша,защото и без това няма особено значение.Ще видя как ще се развият обстоятелствата,в последствие.Но не се надявам на щастлив край...Някак си малкото момиче,вече се опитва да мисли по-разумно,не че има резултат...Ммм...това е за днес!
~МИР~

Всеки е различен...

Хайдеее,време е за писане. =р
Първо ще напиша някои неща от вчера.Нали беше наистина "първия" истински учебен ден.Имахме часове по 45 минути,въпреки че това беше просто първия ден! Нямам думи...
Имахме "Етика и право" и учителката ни накара да представим себе си писмено,без имената. Трябваше да разпознаем всеки кой-кой е.
Едно от нещата,които написах,че не харесвам, е да гледам новините. И "чудесната" даскалка се изрази : "Явно Ан. е от хората,които си заравят главите в пясъка,като щраусите." .....
Когато моя милост чу това,определено кипна от гняв!Че как иначе. С какво право тази говори така за мен.Знае ме само от 10 мин. и сякаш вече ме познава цял живот. Това,че предпочитам да не се товаря допълнително с проблемите на жестокия,алчен,анти-хуманистичен свят- НЕ ме прави,така,че си "затварям очите". Просто имам право на избор и го приемам.Разбирам всичко около мен,много по-добре от тях. Осъзнавам го. И искам-не искам,приемам го. Но тази да ми лепва етикети,само защото съм по-различна от другите и имам свое мнение, е меко казано несправедливо...Нека не споменавам какви бяха представянията на моите "обични" съученици... Както и да....
Ще се опитам да не им обръщам толкова внимание,но наистина прекаляват понякога.
Наскоро мислих за един съща "наболял" проблем на обществото,и по-точно на българското...Дискриминацията.
Определено,ние сме крайно дискриминиращо поколение.Ние сме наистина несправедливи...Не е редно,нито морално да дискриминираме хората.Да ги отхвърляме само,защото те са различни от нас...
Примери-колкото щеш: "този се облича безвкусно" - отхвърляме го,въпреки че не го познаваме , онзи пък слуша рок- а как един "нормален" човек може да слуша това- и ти си вън от нашата групичка...
Еми да,хора,колкото щеш,всеки си е различен по своему.Някои повече...Но това дава ли ни право да му лепваме етикети и да го пренебрегваме,без той да не ни е навредил,и без ние да го познаваме... Аз мисля,че не бива.Но нека всеки си направи своята равносметка.Нека бъдем мъничко по-толерантни,въпреки да се налага поне да бъдем по-приветливи на човека,който,например,предпочита да се облича по друг начин...
~PeAcE~

И така...

Много-много не ми се пише...ама хайде.
Спи ми се и съм изморена,и се прозявам...lol.Нищо интересно не правих днес.Нормален неделен ден.Няма да описвам,защото и без това не си спомням много... =р
Трябва да си приготвя нещата за утре.Да,не съм забравила,че утре съм на училище официално. *sighs* Еми,нищо.Всичко ще бъде наред =)
Спокойна съм (или поне така си въобразявам),но просто не ми се става утре рано,Не искам да виждам учителите,нито "прекрасните" ми съученици.Но,нямам избор...Все пак трябва да бъда по-оптимистична.
Между другото моят съвет е (искрено го препоръчвам) : Отбягвайте да гледате новинарските емисии!!!Те не се препоръчват за хора,които се натъжават и отчайват още повече от живота,и от жестокостта между хората.Разбира се тези неща се случват,но понякога,като не знаем за лошото...се чувстваме по-добре.А все пак,ние искаме да не мислим за нещастията...Нали?
А и мира е велико нещо!Нека да спрем да желаем лошото,нека бъдем малко по-добри...
~Мир~

Awake and unafraid!

Дори ме мързи да пиша...
Върнах се от пре-тъпия учебен ден.Отидох с Ел. само.Просто дори не ми е на кеф да опиша "събитията" от деня.Всички бяха там,всички ме изнервиха да една степен,и може би заради това,изпитвам към тях неприязън.
На път към новата ни стая (която е повече от неприятна.Намира се в дъното на едно коридорче,в съседство с индивидите от 11 кл.Гадноо!), компанията от бабритата едва не се убиха на вратата,защото кой първи ще заеме "хубавите" места... ---no comment---- Държаха се точно като малки дечица,сякаш от това им зависи съществуването.Доста глуповато,ако питаш мен.За това просто ги оставих да влязат всички и заех най-ужасното място...Нямах друг избор.
Може би това ще една от непоносимите учебни години.Няма да се изненадам...Дразня се от това,но няма какво да направя...Както и да,все тая.Не искам да мисля за това.Въобще не ми пука.Омръзна ми да се тормозя с глупости.Щом искат,нека се правят,че съм невидима,тяхна воля.Дори живота ми да не е като техния,или от приказките,няма да се оплаквам.Харесвам си го и толкова!
Мога за се справя.Знам,че мога.Въпреки да очаквам нещо по-добро,няма да пренебрегвам или омаловажавам това,което имам.Достатъчно голяма съм,за да поема пътя си сама и да не се вайкам за училищни идиотщини:
I am not afraid to keep on living,
I аm not afraid to walk this world alone
......
Awake,and unafraid

Grrrr!

Нервна съм!!!Не издържам.Утре е 15 и ще трябва да отидем на даскало,а аз НЕ искам!!!Страх ме е...Не искам да отида сама,защото мразя този ден,и на всичкото отгоре да отида сама,нито пък с барбитата...Колкото и детинско или несигурно да звучи е истина...Не знам какво да правя.Сигурно просто ще си пусна малко музика,ама май това няма да стане сега...
Вече е 10,00 часа вечерта,спи ми се,изморена съм и нервна...Но не мога да си легна още просто така,защото не знам какво да правя утре.Откачам!Ама много-мнооого откачам!
...Все тая,няма да отида!Реших го вече.Не ми пука,на който му дреме,нека отива...
Днес бях на пица и имаше места.Урааа!!!После на връщане видях Яв. Мисля,че и той ме видя,макар че беше отдалеч =р
Хмм...друго няма.Вече се изплаках тук колко съм нервна.И да,знам,знам,нямам причина за това,но какво да се прави.И не съм готова да почна даскало.Не още...Не съм си изживяла ваканцията и най-вече не съм се съвзела и осъзнала,че училището започва...
Уфф!Омръзна ми вечееее!Спирам писането,че взех да ставам ужасна.
~PEACE~

Trying to be happy!

Днес не се чувствам особено добре.Отпаднала съм и не съм особено с апетит.Странно,а?
И дори не ми се стои на компа,ама реших да "ударя" 2-3 реда.Нека да запазя спомени от последните дни от ваканцията. =) ... (ужас,боли ме главата)
Ел. ме помоли да отида с нея да бяга,ама аз въобще не съм в настроение.Както вече написах,не се чувствам добре.Стана ми кофти,че и отказах,но просто нямаше да мога да се помръдна... =( Обещах и утре да отида с нея,но се опасявам,че ми е сърдита..Е,както и да.
В събота е първия учебен ден,ако въобще го смятам за такъв. Не е нужно да казвам,че го мразя...Всичките хлапета наредени,изтупани с новите си дрешки и показващи завидно самочувствие.Не харесвам тези гледки. -.-"
Ще се оправя някак си...
Това е за днес.Между другото това е снимка,на която се натъкнах: (ххахаха,чорапа в устата на Боб)

Край на лошите спомени!

Отново не знам как да започна...
Не мисля,че днешното писане ще бъде много оптимистично.Просто не се чувствам особено весела днес...Имам причини за това.
Но няма да пиша за това!Искам за изтрия този момент от живота си и с малко повечко късметец,ще успея.Колкото и самотна да се чувствам сега или преди,ще се постарая да го преодолея.Не казвам,че ще мога,но си давам шанс.Все пак,достатъчно много обичам себе си,за да не се оставя на лошите чувства и емоции. =)
Стига с негативното!
Днес ходих до поликниката за профилактичния преглед,който трябва да дам,като започна училище.Но тъй като,все съм предвидлива,не чакам последния момент за това.Висока съм 1.73 и тежа 50 кг. Не е много уместно да пиша в дневничето си това,ама какво пък,ако някой го прочете =р
~МИР~

Нищо ново...Но съм ЩАСТЛИВА!!!

Днес беше сравнително готин ден.Тъй де...отидохме на пица,ама нямаше места.Ха!Срещнах Тр. по пътя.Купих си диадема за коса...Не е като на барби,тъй че споко! XD Аз си я харесвам. =) Четох и гледа тв...С една дума : Скука. Ама като се има предвид,че това са ми последните дни преди от ваканцията,преди противното даскало,си..заслужава да си дремеш.Не се оплаквам.Няма кой знае какво за писане...
Забравих да съобщя,че аз и К. сме официално само приятели.Той явно така желае.Еми нека не му пречим,а?! Нямам намерение да се ядосвам или още по-зле,да страдам,заради момчета...Просто спирам до тук!Казвам си "НЕ" на момчетата! Официално.Те не ми трябват.Не се нуждая от тях.Мога да живея пре-прекрасно!
...Знам,че пиша само пълни идиотщини...Но това е положението.
Миииииррр!!!

Еми това е...

Време е да попиша...
Л. е при баба си и ще се върне утре.Дано да успеем да си поговорим.В петък тя дойде на линия за малко и ми написа само буквата "т".Аз и писах,ама тя не отговори и си тръгна...Странно е,знам.Нямам търпение тя да се върне,просто се нуждая от нея...
Друго не ми трябва сега.Просто се чувствам разбита,счупена,като чашата,която счупих днес... Im sick,im twisted,im broken,you cant fix it... Точно това изпитвам в момента,а и моята Л. я няма да ме поутеши и повдигне духа.Някак си се чувствам самотна,отхвърлена от жестокия свят.А аз,колкото и да съм зла,егоистична,ревнива,не се чувствам много част от него...Както и да е (любимия ми израз напоследък) ...
Ще видим какво ще ми поднесе живота утре...
~PEACE~

Досада...

Пиша толкова рано не защото има кой-знае какво за писане.Просто ми е криво,аз съм отегчена и може би малко ядосана.Както и да е -.-
Вчера ходих с Тр. и В. до даскало да занесем парите за "златния" учебник.След това Тр. остана на волейбола,а аз и В. отидохме в парка за малко.Накрая се прибрах в къщи(очевидно).Нищо ново няма,тъй де...все същата скука.
Днес ходих с мама до мебелния магазин.Беше като в куклена къща *giggles*.И сега смятах да поспа,но Л. се върна от училище и си говорим.За сега е това,както вече написах по-горе : нищо ново и интересно.
Мир и не толкова досаден живот!

Forbidden snowflake...

Това е 30-та ми публикация.Хип-хип,Ура!!!Така...(винаги започвам с това,знам...)Както и да.Днес изчетох 9 глави от книгата на Кърт Вонегът.Интересна е.След това отидох на пица с мама.Беше забавно. =) Друго ново няма. Предполага се утре аз и Тр. да отидем до даскало да дадем парите за учебника,но не знам,тя не се е обадила още....Но,ще видим утре.
Линди е тук тази вечер за по-дълго време!Супеееееер!!!Много се радвам,дано да е все така. =) Май за друго не се сещам.
Ааа,днес продължих да слушам Placebo-This Picture.Дори я научих цялата наизуст,ето няколко реда от нея:
Forbidden snowflake
Beware the troubled world
Watch out for earthquakes
Goodbye to open sores
To broken centre floor...

Placebo-This Picture

Не знам как да започна -.-
Линди я няма.Първият и ден в новото училище.Така че не съм изненадана.Получих e-mail от нея преди малко.Извини ми се,че не може да говорим днес,тъй като има много работа.Днес ми изпрати sms,не и харесало училището...
Аз пък скучах цял ден.Не се трая.Чудя се какво да правя.Слушах една и съща песен повечето от времето: This Picture-Placebo.Тъжна е и ме направи още по-тъжна,но ни ми пукаше,тъй-като вече бях депресирана...Тя ми липсва.Но знам,че е заета и т.н.Просто не съм свикнала още.Както и да,дано всичко да се нареди и да имаме време отново. =) Чудно,от къде извадих тази оптимистична мисъл.Хихихи.Макар че,днес ме ядосаха.Гррр...Тодор ми писа в Скайп,че класната му казала да носим 40лв за учебника по английски...до края на седмицата!Направо се ядосах мнооогоо!Не ми се ходи до даскало преди да стане наложително,а това е на 15...за съжаление.Както и да,не знам дали ще ходя,да нося.Все тая...
~Мир и щастиееее!~