В търсене...

Каквото и да напиша,или кажа,няма да има значение.Нищо няма значение...
Мхмм...в ужасно настроение съм и така си е било. Искам да се почувствам обичана...Колкото и банално да звучи. Знам,че има хора,които ме обичат (въпреки ужасния ми характер),но не ми е достатъчно. Нелепо е да пиша за това,но и без това всичко е толкова безсмислено.Искам нещо,което не мога да имам.Винаги с мен е така.Сякаш не съм достатъчно доволна от това,което имам. А не е по този начин...Оценявам всичко хубаво в живота ми,но толкова ли е егоистично да искам още? Вярно е,не съм човек за пример и много малко хора могат да ме търпят,но и аз искам да се чувствам,че не съм някаква пришелка. Както и да...
Това е най-обърканото и неясно писане в дневника.Но аз знам какво означава всичко това,така че не ме интересува какво мислят другите.Все пак,живота си е мой и аз трябва да се справя...Може би не,повече обич и разбиране ми трябва,а малко повече сила...Не бива да бъда глупавото,малко,емоциолално е прекалено чувствително същество,което съм. Но е лесно само на думи...