Дори ме мързи да пиша...
Върнах се от пре-тъпия учебен ден.Отидох с Ел. само.Просто дори не ми е на кеф да опиша "събитията" от деня.Всички бяха там,всички ме изнервиха да една степен,и може би заради това,изпитвам към тях неприязън.
На път към новата ни стая (която е повече от неприятна.Намира се в дъното на едно коридорче,в съседство с индивидите от 11 кл.Гадноо!), компанията от бабритата едва не се убиха на вратата,защото кой първи ще заеме "хубавите" места... ---no comment---- Държаха се точно като малки дечица,сякаш от това им зависи съществуването.Доста глуповато,ако питаш мен.За това просто ги оставих да влязат всички и заех най-ужасното място...Нямах друг избор.
Може би това ще една от непоносимите учебни години.Няма да се изненадам...Дразня се от това,но няма какво да направя...Както и да,все тая.Не искам да мисля за това.Въобще не ми пука.Омръзна ми да се тормозя с глупости.Щом искат,нека се правят,че съм невидима,тяхна воля.Дори живота ми да не е като техния,или от приказките,няма да се оплаквам.Харесвам си го и толкова!
Мога за се справя.Знам,че мога.Въпреки да очаквам нещо по-добро,няма да пренебрегвам или омаловажавам това,което имам.Достатъчно голяма съм,за да поема пътя си сама и да не се вайкам за училищни идиотщини:
I am not afraid to keep on living,
I аm not afraid to walk this world alone
......
Awake,and unafraid
No comments:
Post a Comment