Диалог със себе си...

-Кое е чувството,което винаги сте изпитвала?
-Обърканост,неразбираемост,вина..
-Кое е чувството,което ви е липсвало?
-Сила.
-Кое е това,което сте искала да постигнете?
-Душевен мир и хармония със себе си.
-Кое е това,което постоянно правите?
-Мисля.
-За какво?
-За Всичко.В ума ми постоянно се преплитат: спомени,мисли,желания,заключения,намерения...
-И за какво мислите сега?
-За това колко е нелепо всичко това.
-Кое?
-Въпросите,отговорите..
-Нима не са част от вас?
-Да,от мен са.За това смятам,че са нелепи.
-Не искате ли да продължите?
-Може би...
-Не сте сигурна?
-Та,аз кога ли съм била.
-Време е да промените нещо?
-Време е да си върна нещо.
-Нещо?
-Да,нещо.
-Какво е то?
-Мое.
-Тогава кое е то?
-Няма да кажа.
-Защо?
-А защо не?
-Не искате ли да отговорите?
-Искам.
-И?
-Няма и.
-Продължете...
-На къде?
-Там, на където ви води сърцето.
-А ако не искам вече да го следвам.Имам разум.Негов ред е.
-Ами после?
-Няма после..Има сега.
-Сега?
-Сега ще властва то.
-То?
-Щастието.