I havent problems.The others have problems with me.

Така...Бих се радвала повода да пиша днес,да бъде по-радостен,но...
Нужно ми е да изкажа всичко,което се струпа.Всичко,което ме кара да искам,да крещя,да плача...Много се изпълних с отрицателни неща и не мога да удържа всичко това.Имам чувството,че ще се пръсна.Омръзна ми да се оплаквам,да се вайкам защо това е така или не.Омръзна ми да слушам как другите се терзаят.Не искам да се чувствам зле заради тях.Искам да спрат да ми се оплакват,да замълчат,да разберат какво искат и към кои да бъдат.Мразя двуличието,лицемерието.Знам,че никой не е перфектен,че всеки има своята болка и не им е лесно.Но аз просто не издържам повече с това,а и не искам.Има толкова много неща,които искам да напиша...Но нека просто ги оставя такива,каквито са.
Вярно е,че миналата седмица В. ме изнерви с нейната "важност".И вече от дни Е. ми мрънка някакви работи.А на мен просто не ми се слушат...Колкото и егоистично да звучи.Разбирам,че и е трудно,но не мога да понеса всичката отрицателна енергия върху себе си.Много ми става...Не я обвинявам,просто понякога изопачава думите по такъв начин,че излизам виновна за нещо,което дори не съществува...Не искам да се караме с нея.Трябва да се науча да бъда много по-силна,а съм наистина уязвима и това ме кара да се мразя.Не понасям чувството на вина и омразата към мен,когато се усетя слаба..
Имам нужда да променя много неща в себе си и ще се опитам да направя крачка напред.
Не ми се пише повече...Само ще добавя,че всичко това,което написах е доста объркано и на места дори няма смисъл,но това съм аз.Моите емоции.Моите чувства.
~мир~