Така..Винаги пиша в най-неподходящия момент.Точно сега не съм в най-добрата си форма.Но..какво да се прави.Боли ме главата,чувствам се отпаднала..Но не искам да пиша за това.
Няма много новини.По накупих някои неща в събота.Две ризи за лятото,нови дънки.Хубави са.И сега е ред на една усмивчица..Да,знам иронията в мен е в доста голямо количество,особено,когато настроението (и душевно и физическо) и под нулата.
И най-нелепото от всичко това е,че аз фактически знам причината,но ми е трудно да го залича.Аз не искам да променям основно нещата,а просто да се поправя,защото греша доста често.Не искам да отблъсна хората,които обичам чрез моите недостатъци.За съжаление не мога да променя отношението на другите към мен и техните чувства.Опасявам се,че това е извън моя контрол.А аз не мога да контролирам всичко,без значение колко искам.Както и да е.
Няма да мисля за това,няма да пиша.Просто ще се опитам да забравя и да продължа...Все пак живота продължава,а аз нямам намерение да го съсипвам заради някого,който просто ме приема за даденост.Въпреки че,нямам право да съдя другите за това,а и може би идея си нямам какво е мнението им за мен. Не съм тази,която трябва да определя това.Важното е да съм наясно със себе си.
Let it be...
~мир~
No comments:
Post a Comment