Няма какво да кажа.Пропуснах следобедната си дрямка.Отчаяна съм.На ръба съм на полудяването,повече от това,което съм сега.
Чувствам се не добре.Знам няма такъв израз.
Не съм на училище тези дни.Болна съм,настинка...Но нещата са под контрол.Не е грип,за щастие..Въпреки това не съм в толкова предразполагащо настроение.Липсва ми нещо,което е по-добре да забравя...както и да е.
Така...днес определено не ми е ден.Дори не виждам смисъл като се оплаквам,че всичко се разваля.Да,живота ми се променя по начин,който не искам.Не знам дали аз развалих всичко,или просто трябваше да стане така.Не ме интересува вече.Не искам да ме е грижа.
Всичко свърши.
Отказвам се да се опитвам,да променям нещата.Отказвам се да ги закърпвам и поправям.Отказвам се от това да ги контролирам и разбирам.Щом е било писано да съм сама и така,тогава просто да се оставя на съдбата.Усилията ми са безполезни и напразни.Това е.Няма повече да го разнищвам.Ще се постарая да не изпитвам вина,нито угризения на съвестта..
Мир.
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment