И аз се чудя какво правя тук.Чудя се защо казвам неща,които не искам,а дори не мисля чак до там (ако въобще има такъв израз). Нещо друго...чудя се и защо искам да избягам.Защо се чувствам като в нещо илюзия,в която съм си въобразила,че съм добре и щастлива.А реално погледнато (при мен рядко се срещат реални неща) аз дори не усещам онова чувство,което всички искаме да усетим.
Е, странна съм.Но това съм аз,объркано създание.Без ясна мисъл.Без ясен план.Без нормални действия.Не разбирам себе си,но очаквам другите да го правят.Не мисля положително,но се цупя,когато нещо лошо се случи. Аз съм кълбо от странности.И не усещам нагласа за промяна.Не че тя ще подейства.Аз съм безнадежден случай.
Това беше нещо като отклонение към целта на днешното писане.Все пак е 100-та публикация.Уау за мен!
Е,да преминем към другата част (която не съм сигурна,че знам =р) Все пак никой не чета всичко това.И не се оплаквам,тъй като хората щяха да се оплакват.Ама никой не ги кара да си губят времето..Така или иначе и аз не знам какво искам да кажа.
Ъмм...Така.Утре училище.Понеделник.След цяла седмица без даскало,не съм усетила липсата му.Това никога няма да се случи.Е,поне не в близкото бъдеще. =р Да се надяваме поне,че ще мине добре.Понеделниците не са ми от най-любимите.Спирам да пиша идиотщини.Това е.
~peace~
No comments:
Post a Comment