....

Това ще бъде едно писане набързо....Започвам:
Днес всички празнуват Св.Валентин.Аз не..
Те украсиха цялата стая малки розовички сърчица...аз-НЕ! Прекалено лигаво е.Дори и когато съм била по-малка,не съм се превъзнасяла толкова...Така.Да продължа.
Всички се прегръщаха..единично,по двойки,тройки,четворки...и междувременно пак единично...
След това колуминацията..Как може да се разплачиш за някого от "щастие",въпреки че въпросният човек просто се зарадва.Мдам...не вярвам.Странно е .Лицемерие е.Не го разбирам.Просто не е възможно.Приемам го като чувство на гняв или раздразнение,че те не са на нейното място.Във всеки може да се породи това чувство,но пък в чак такава форма.Не мога да го разбера.Както и да.ОТКАЗВАМ СЕ ДА СЕ ОПИТВАМ ДА ГИ РАЗБИРАМ.
Ха! Имам право да напиша това ,което искам.И се възползвам от това.Какво да се прави.Едно е сигурно,едва ли ще могат да ми забранят да си изказвам мнението...