Creep

I wish to be special,
but i'm a creep,
i'm a weirdo,
...I dont belong here
Отново най-подходящия момент да пиша.А дори не знам какво да е то.Има буря отново.И май ще огладнея,ако не успея да си легна по-навреме.Това лято се очертава да бъде перфектното в моя живот.Тооолкова е вълнуващо да не знаеш какво става в теб да губиш контрол над всичко.Няма по-страхотно нещо.Искам да направя пътешествие.Някъде,където няма да се налага да мисля за проблемите си и нещата,които ме натъжават.Щеше да е хубаво,ако замина някъде далеч,или не толкова далеч.Просто някъде,където ще се намеря отново,колкото и банално да звучи искам промяна в по-положителна насока.Достатъчно ми се дребните отрицателни изменения напоследък.А едно от най-лошите неща е,че имам лошо чувство.Обикновено,когато съм в лош период,често веднага намирам нещо,за което да се хвана и "изплувам".Не виждам начин това да стане.Става все по-зле и се усеща,а аз не мога да спра нещата от своя ход.Кой би помислил,че толкова дългоочакваното лято се превръща в такава буря.Имам чувството,че няма да мога да издържа.Знам,че трябва да се справя,както винаги съм успявала,но това изглежда твърде далеч от мен.Как да продължавам нещо,когато виждам,че става все по-зле,а от това не става по-добре.Толкова е трудно да си объркан,да не знаеш какво да направиш,за да ти е по-добре,когато знаеш,че губиш....и най-лошото,че никой не си прави труда да продължиш. Да,от страни изглежда толкова лесно и дори глупаво,че може да се страда от това,но когато се случи вече не е така.Вярно е,искам да не мисля за всичко това и да не се терзая толкова за неща,които не са първостепенни по значение за мен.Но някак си е трудно за мен да загърбя това,тези хубави моменти,въпреки че са едва от година и нещо,и не винаги за били толкова светли.Но е трудно за преглътнеш спомените,и тези,и хубавите.Те не ти помагат да продължиш,а само "подклаждат огъня"...И докато пиша това и си мисля,толкова смесени чувства нахлуват...че е самотно,тежко да се преглътне ,но и от време на време,че всичко това е толкова ненужно.Ненужно е да страдам само аз за нещо,което не засяга само мен.Ненужно е само аз да си припомням тези неща,защото излиза,че само аз имам нужда от тях,а това ме прави толкова самотна.Е,казах го,не,че не съм го признавала...
Исках нещата да не се променят,или поне не толкова скоро.Бях подготвена за това,но се надявах да имам още едно хубаво лято...преди наистина да се наложи да порасна.
Но,както и да е...Остана ми надеждата,че поне останалото в живота ми ще си остане добре и хубаво,както си е.Само това.Нищо повече.Без финални думи.Без повече сълзи.Усмивка.И...край.

This Time Imperfect

Може да е депресантска,но поне е хубава.Помага да се чувствам по-добре,или по-зле...Но както и да е.Чета "Спасителя в ръжта".Знам,че звучи банално,но не е чак толкова лоша,както някои хора я описват.Героят е интересен,а това е от голямо значение за цялостното впечатление от книгата.Не знам какво ги пиша...Имам лоши навици,които дразнят мен самата.Но не мога да спра.Факт.Още малко до края на училището.Всъщност не смятам да отида в четвъртък и петък.Както последните 3 години и тази ще ходим на някакво идиотско място да "празнуваме".Или поне те ще си празнуват,докато аз се потапям в иронично тъпеене.Иронизирайки себе си и всичко наоколо,както винаги.Може би намирам нещо забавно в това.Може би.Дори аз не се разбирам,но не се оплаквам толкова много от това.Днес видях Ад.,която се размина на сантиметри от мен и се направи,че не ме познава.А възможността наистина да не ме е видяла е 2%.Както и да е,далеч съм от загрижеността към нейното отношение.Всеки си решава какво да направи.Е,това е за сега.Не се сещам друго,освен някакви налудничави мисли през целия ден...Адиос амигос.Мир.

Smth new....oh no!Its smth old.

Annie's mind is stuck.
Точно така,вкопчила съм се в нещо и не мога да продължа напред.А трябва и искам...Ще е хубаво да изтрия някои неща от миналата година и от тази.Кой не би искал...Но наистина ще е добре,ако по някакъв начин преодолея негативните неща в мен,натрупали се от тогава.Едва ли ще стане ей така...Всъщност се чудя как по-нови неща могат да изместят старите,лошите...

Give me Novacaine

Жалко е наистина,че в повечето случаи лошите моменти са повод за писане...Но не мога да пазя всичко в себе си.Достатъчно трудно ми е да се опитам да запазя себе си.
Какво да напиша този път,като пък ще прозвучи обикновено и банално,точно както преди.Но май преди беше по-добре.Не май,то си беше.
Какво да напиша...чувството,че си изместен след всичко,което си изтърпял.След толкова тъга и какво...аз съм тази,който просто зябравят,приемат просто като фон на нещо си...И защо?Защото положих толкова усилия и емоции в нещо,в някого,на когото не му пука достатъчно???Някой може ли да отговори...Има ли смисъл всичко това,а някой друг,дошъл от нищото да те измести.Ако това е забавния номер на живота,мога да кажа,че въобще не е смешно.Как някого го споменават и говорят и защитават,докато човека,който се е опитвал толкова време...просто го забравят.Е,аз бях до тук.За какво ми е всичко това,само и само да се чувствам по-зле и да се отдалечавам от това,което искам да бъда.Ако това е цената,не мисля,че ще има някакво значение вече.Исках едно единствено нещо (освен това,което вече имам) и какво се случи,вече не се чувствам себе си.Тъпо е.Знам.Но не ми пука как звучи или как другите го мислят.Това е.Нищо няма да се промени.Все пак беше хубаво миналата година,може би една от най-хубавите от години насам,разбира се като изключа доооста моменти,но в сравнение...Както и да е.Всичко написано днес е плод на по-силни емоции и вълнения.Но съм си аз...все още.