Жалко е наистина,че в повечето случаи лошите моменти са повод за писане...Но не мога да пазя всичко в себе си.Достатъчно трудно ми е да се опитам да запазя себе си.
Какво да напиша този път,като пък ще прозвучи обикновено и банално,точно както преди.Но май преди беше по-добре.Не май,то си беше.
Какво да напиша...чувството,че си изместен след всичко,което си изтърпял.След толкова тъга и какво...аз съм тази,който просто зябравят,приемат просто като фон на нещо си...И защо?Защото положих толкова усилия и емоции в нещо,в някого,на когото не му пука достатъчно???Някой може ли да отговори...Има ли смисъл всичко това,а някой друг,дошъл от нищото да те измести.Ако това е забавния номер на живота,мога да кажа,че въобще не е смешно.Как някого го споменават и говорят и защитават,докато човека,който се е опитвал толкова време...просто го забравят.Е,аз бях до тук.За какво ми е всичко това,само и само да се чувствам по-зле и да се отдалечавам от това,което искам да бъда.Ако това е цената,не мисля,че ще има някакво значение вече.Исках едно единствено нещо (освен това,което вече имам) и какво се случи,вече не се чувствам себе си.Тъпо е.Знам.Но не ми пука как звучи или как другите го мислят.Това е.Нищо няма да се промени.Все пак беше хубаво миналата година,може би една от най-хубавите от години насам,разбира се като изключа доооста моменти,но в сравнение...Както и да е.Всичко написано днес е плод на по-силни емоции и вълнения.Но съм си аз...все още.
No comments:
Post a Comment