...Признавам,аз изгубих..много неща.Изгубих частица от себе си,от добрата ми половина предполагам.Изгубих и някого другиго.Но това е живота,едни се променят и забравят,а забравените им остава да си продължат.Има ли смисъл?Някой на тази планета може ли да ми отговори какъв е проклетия смисъл във всичко това? Може би имаше преди,но вече не.Вече не искам нищо,омръзна ми да очаквам нелепото,омръзна ми да съм това,което би трябвало да съм.Какво искам? Точно в този момент искам да забравя,искам да забравя всичко,абсолютно всичко.Да изтрия,дори хубавите спомени,та какъв е смисълът от тях,когато само те карат,да се чувстваш зле.Защо ти са,когато усещаш,че те са ти давали само илюзорни надежди,да очакваш през другото време пак да са същите,така хубави...Нека отговоря-нямат смисъл.Толкова кратко и ясно. Обзалагам се,че съм единствения човек,който иска да изтрие и приятните спомени...Уау.
Какво друго искам сега? ...да се въртя под дъжда без никого наоколо...
Друго? - да плувам в морето рано сутрин,когато се усеща утринната свежест и полъх.
Още нещо?...да се чувствам истински свободна,усещаща,че мога да направи всичко,което поискам,дори да полетя...
Последно? -Хората да престанат,да очакват от мен да се усмихвам през цялото време,без видима причина.Нека престанат да слагат някакви рамки,норми и етикети на всичко що видят.Може би тогава нещо ще се подобри,а може бе не..
Peace.
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment