Ден с много изненади...?

Дълъг ден и определено супеееер!Иеее!
Да започнем...След училище решихме с Ел да отидем да гледаме завършващите на площада.Преди това се мотахме малко и тъкмо се запътвахме към центъра,когато започна истинския екшън =р. Вече,когато се снимаха,гледаха се,подаряваха си цветенца,меченца и подоообни...заваля.Не НЕ какъвто и да е дъжд,а то си беше цяла буря.Гърмя,трещя,святка се,доста плашещо.Да сме видели сигурно около 3-4 рокли...и Н. Ооо...той беше направо страхотен.С шапка в стил Pete Doherty,кариран костюм...сигурно той беше най-оригинално облечения,поне от това,което успях да видя.В цялата тази суматоха едва се намерихме в тълпата..Аз бях само по тениска и пола,защото си забравих ризата вкъщи,а пред чувствах,че ще завали,но какво да се прави.Като взе да става студено не знаех къде да се скрием.Първо застанахме под едно дърво,но там се усещаше доста дъжда.Затова започнахме да бягаме към най-близкото място,видяхме подслон близо един магазин,където преди пак се скрихме от дъжда.=р После,обаче решихме,че трябва да направим нещо,защото до стоим и чакаме не е едно от най-интересните неща.Тогава започна истинския спринт до едно кафе.Изчакахме докато превали,пих по един чай и бях готова за действие отново...Уау!
Погазихме малко из локвите и се отправихме към автобуса,като не пропуснахме да видим,нито веднъж (!) нашата "приятелка" Д. Но в автобуса видях,така наречения от мен X-factor,то първо беше X-men,защото ми приличаше на върколака от филма,заради косата.Но...сега е многооо по-готин,косата му е по-дълга и я носи по различен начин..Аааа и има много нежни и хубави очи...определено се е променил от преди месеци,когато го видях.
...Не ми се продължава с лошите новини от деня.Поне от нещата,които чух от новините сега,е тежко,особено за засегнатите от тази трагедия. Съжалявам,наистина е кофти да чуеш това,особено по време на празниците.Никога не знаеш какво ти е подготвила съдбата,а какво остава да бъдеш сигурен,че познаваш хората около теб достатъчно добре...Някак си се замисляш колко е преходно и кратко всичко,след като чуеш за случилото се.Само да се замислиш колко много пъти се помислял и казвал лоши неща и желания,за които съжаляваш после.Но ядът или нещо друго не са оправдание...Винаги трябва да се замислим преди да кажем и пожелаем нещо.Винаги.Не правете като мен,не бъдете толкова емоционални и импулсивни.Не се подавайте на гнева...Е,не исках да звуча така поучително.Всъщност всичко бях замислила като приятен и забавен разказ от деня,но не за всеки дните са били хубави...Няма какво да добавя,а и не искам...Лека нощ на всички.И не на последно по важност и значение- МИР.