Нека започнем...Така наречения концерт за изпращането беше...скуукаааа.И въобще не беше 1 час,а 3 пъти по-дълго.И беше толкова,ама толкова горещооо,че още като си спомня,се изпотявам...Пфу! И все едно и също...
Какво друго от днес.Имаше лек дъждец с гръмотевици и светкавици,за това през това време четох книгата на английски.Започва да става интересна,само да не ме мързи да чета =р.
Напредвам с японския,поне мога за кажа Na ni? (какво?) Genki?(как си?) и едно от любимите ми фрази на японски- Dai jyo bu (Ок!) xD.
Ел. няма търпение да замине за Лондон още от 29 юни и ще се върне чак на 14 септември...
Тя много се радва и няма търпение,е аз ще си стоя в моя град и ще правя същите неща,както преди.Не но се оплаквам чак толкова.Изпълнена съм с доза оптимизъм и ентусиазъм,поне за сега.Имам си нещо като план какво да правя,повечето са съвсем нормални,като изключим японския...Имам приятното чувство,че няма да бъде чак толкова скучно лято =)
А г-на по физическо отново изкоментира защо пак не съм усмихната.Ъмм...нямам кой знае какво обяснение.Просто съм си такава,когато е забавно се смея,(дори прекалявам и започвам да се лигавя =р) а когато нямам повод не съм от тези вечно усмихващи се слънчица.Въпрос на изграден характер,може би..Вече не ми прави такова впечатление.Преди повече се впрягах,но какъв е смисъла да се усмихвам насила,това не променя нещо в мен.А от статията,която прочетох ония ден,усмихването на сила води до депресия.Така че...извода е ясен. xD
Me: I am so japanesse chick,arent I?
Lindie: No you are not. xDD
Me: ....
Това е за днес...Peace.
No comments:
Post a Comment