Creep

I wish to be special,
but i'm a creep,
i'm a weirdo,
...I dont belong here
Отново най-подходящия момент да пиша.А дори не знам какво да е то.Има буря отново.И май ще огладнея,ако не успея да си легна по-навреме.Това лято се очертава да бъде перфектното в моя живот.Тооолкова е вълнуващо да не знаеш какво става в теб да губиш контрол над всичко.Няма по-страхотно нещо.Искам да направя пътешествие.Някъде,където няма да се налага да мисля за проблемите си и нещата,които ме натъжават.Щеше да е хубаво,ако замина някъде далеч,или не толкова далеч.Просто някъде,където ще се намеря отново,колкото и банално да звучи искам промяна в по-положителна насока.Достатъчно ми се дребните отрицателни изменения напоследък.А едно от най-лошите неща е,че имам лошо чувство.Обикновено,когато съм в лош период,често веднага намирам нещо,за което да се хвана и "изплувам".Не виждам начин това да стане.Става все по-зле и се усеща,а аз не мога да спра нещата от своя ход.Кой би помислил,че толкова дългоочакваното лято се превръща в такава буря.Имам чувството,че няма да мога да издържа.Знам,че трябва да се справя,както винаги съм успявала,но това изглежда твърде далеч от мен.Как да продължавам нещо,когато виждам,че става все по-зле,а от това не става по-добре.Толкова е трудно да си объркан,да не знаеш какво да направиш,за да ти е по-добре,когато знаеш,че губиш....и най-лошото,че никой не си прави труда да продължиш. Да,от страни изглежда толкова лесно и дори глупаво,че може да се страда от това,но когато се случи вече не е така.Вярно е,искам да не мисля за всичко това и да не се терзая толкова за неща,които не са първостепенни по значение за мен.Но някак си е трудно за мен да загърбя това,тези хубави моменти,въпреки че са едва от година и нещо,и не винаги за били толкова светли.Но е трудно за преглътнеш спомените,и тези,и хубавите.Те не ти помагат да продължиш,а само "подклаждат огъня"...И докато пиша това и си мисля,толкова смесени чувства нахлуват...че е самотно,тежко да се преглътне ,но и от време на време,че всичко това е толкова ненужно.Ненужно е да страдам само аз за нещо,което не засяга само мен.Ненужно е само аз да си припомням тези неща,защото излиза,че само аз имам нужда от тях,а това ме прави толкова самотна.Е,казах го,не,че не съм го признавала...
Исках нещата да не се променят,или поне не толкова скоро.Бях подготвена за това,но се надявах да имам още едно хубаво лято...преди наистина да се наложи да порасна.
Но,както и да е...Остана ми надеждата,че поне останалото в живота ми ще си остане добре и хубаво,както си е.Само това.Нищо повече.Без финални думи.Без повече сълзи.Усмивка.И...край.