Hmmm...

The killer in me,is the killer in you...
Защо винаги трябва да започна с някоя депресантска песен,заклещена в главата ми.
Няма какво да напиша.Няма какво да кажа.Няма какво да мисля.Няма слънчев лъч.Ха.Ха.
Толкова странно,как едно толкова дребно,идиотско нещо може да направи от деня ти хубав.Е,а как е още по-идиотското,когато това не се случи и деня ти става двойно "не хубав".Как ли...И аз това се чудя.А уж лятото било безгрижно и прекрасно,та то пролетната ми ваканция ми беше сто пъти по-хубава.Поне не беше потискаща,или не толкова,че да помня...Но беше по-добре.Вярно,училището не ме караше да сияя от щастие,но все пак...Всичко е така,не знам.Убива ме.И не по ироничния,и забавен начин в "Спасителят..",а по по-мелодраматичния.Да не забравяме,че аз съм Кралицата на Драмата.Уау.
Какво ми става.Защо съм такава.До преди седмици нямаше чак такива отзиви да стигна до това състояние.Тъпо е.Не го приемам.Не искам.Но...както и да е.Какво ми остана освен да се предам на съдбата...Това е.Няма смисъл от повече писане на глупости,които в най-добрия случай,някой голям смях им хвърля.Не е чак толкова лошо тези мои писания да накарат някого да се засмее.Поне за нещо служат.
Мир.