D.p.r.s.d...again? xD

Everywhere I go
everyone i meet
Every time I try to fall in love
They all want to know
why I'm so broken?
Why am I so cold?
Why I'm so hard inside?
Why am I scared?
What am I afraid of?
I don't even know
This story's never had an end
I've been waiting
I've been searching
I've been hoping
I've been dreaming you would come back
But I know the ending of this story...
You're never coming back Never..never..never.

Да,не съм го измислила аз.От песен е.Но е много подходящо да настроението ми тези дни напоследък.Няма какво друго да напиша сега.И днес деня не е особено приятен,да не кажа хич..но...Няма да се оплаквам толкова много.Писането утешава малко,не,че съдържа нещо смислено.Но кога ли мислите ми и чувствата ми са били нормални и смислени.Хубаво е да знаеш,че някъде там нещо прекрасно те чака,но дори и да го има,не е сигурно,че ти ще го дочакаш...Днес толкова много исках да си изтрия паметта,спомените,всичко.Това беше по-малко лошия вариант и изход от нещата.Едва ли е хубаво да забравиш всичко от целия си живот,но днес сутринта това ми изглеждаше доста добро решение на моята сякаш тиха депресия.А не исках да стане така.Аз никога не искам да става така,но дълбоко в себе си,имам чувството,че нарочно се наранявам.Не знам защо,но май има нещо такова.Мразя да съм в такова положение.А някого би казал "А ти какво ли обичаш".Всъщност много хора биха ми го казали,включително и моя милост...Както и да е ( една от любимо-омразните ми изрази...)
There are no final words. Yay!