Without a title...

Дойде времето да напиша нещо...Сигурно някаква друга депресантска глупост.
Не са се променили много нещо,от последното писане.С една-две прочетени книги повече,с по-малко или повече проблеми и настроения...С повече или по-малко хора,които са ме разочаровали и други пък,които предстоят да го направят.Не,че ще прозвучи ужасно песимистично,но се случва.
Искам да избягам в Канада.Не че има причина за точно Канада,но...може да се изгубя в тълпата.Не е чак толкова лошо чувство...Ще се побъркам съвсем,ако остана още малко тук.Да,вярно е,толкова много исках да се махна от тук,отидох в Приморско и хванах прекрасен вирус,който преобърна целия ми стомах -.- и цяла седмица бях на чай и ориз...
Сега,когато ще стане седмица,от както се върнах не се чувствам кой знае колко по-добре.С една разлика,тогава очаквах и се надявах,че като се върна ще бъде хубаво.А сега няма на какво да се надявам...Всичко е.
Пфу.
Ужасно ме боли главата...А,ако си легна рано,означава утре да стана рано,а наистина не искам да се чудя какво са правя цял ден отново...
Не мога повече така.Това лято е по-гадно от миналото...а уж щеше да бъде различно.Е,да то е различно,но не в хубавия смисъл...
Е,адиос...да се надяваме до някой по-хубав ден...

Hmph

Така...Не знам за какво да пиша.Имам сама една причина-скуката.
Започнах да чета "Брулени Хълмове".На стотната страница съм,но не съм много впечатлена.Не знам,може по-нататък в книгата да стане по-интересно.Но за сега забелязвам само,че почети всички имена на героите започват с буквата "Х" и са горди,надменни,с една дума-отрицателни.Както и да е...
Пиша идиотщини..
Вече изгледах "Джерико".Мина ми обсебването около него.Уау!
И сега се чудя какво да правя...Някак си и аз не знам какво.Дори не знам защо пиша всичко това.Е,спирам.
Радвайте се,тази глупава публикация е кратка!

Another fake smiley...

Jay-jay хареса творбата ми.Уааау! =р
Всички сме в една задружна депресия,дори и тези,които са заети,така че не само скуката е виновна за депресията.Ха.
Изчетох вчера "Да убиеш присмехулник",до края на седмицата ще започна "Брулени хълмове"...Това лято ще бъде много..хм "четивно".И нищо друго.
Днес гледах някакъв документален филм "Живота след хората".Не ме впечатли особено.Всъщност те показаха какво ще се случи със сградите,колите,животните след като хората спрат да съществуват.Но според мен си беше ясно,че всичко това ще се разруши с годините без човешката поддръжка.Но някак си ми е странно хората да изчезнат просто ей така,оставяйки къщите си и всичко останало.По вероятно е според мен да удари някакъв метеор или нещо и тогава да изчезне всичко,не само хората...
След това започнах да гледам първия сезон на "Jericho",сега ще започвам седмият епизод...Понякога сериалите помагат за депресията,а понякога те карат да затънеш в нея още повече...Но,все тая.
Това е.Нищо друго няма...

All about me

What if you leave the blame,
what if you can't handle the pain,
what if you lose the game.
When the life decides to throw you,
when the dreams can't fill you.
When the emptiness swallow all the memories
and leave you...
It comes with power
and makes you forget the smile.
Noone can save you.
Noone can help you.
I can't go on
I can't stop the sadness in the song
I cant be wrong so long
I just want to stay under the rain,
closing eyes and be the same (again)...


Това също е мое произведение.Най-новото и третото по рода си xD.
Може да се каже,че не е оптимистично и какво ли още не,но е истинско,или поне за мен е така...Но ми харесва,когато пиша неща,които малко или много чувствам,независимо дали на другите ще им се сторят банални... =)

Между другото...

Какво бих дала,
какво бих разбрала,
та аз живота си още не съм го изживяла.
Значение без смисъл си остава,
а при мен все така се получава...

Ето,това вече е мое дело =) .
Отдавна съм го писала,но му обърнах внимание чак сега. *sighs*.
Няма значение,че на драгите мои читатели няма да им хареса.Но на мен ми допада,не е толкова лошо xD. Това е за сега,другите ще ги публикувам по-късно,след редактирането.

D.p.r.s.d...again? xD

Everywhere I go
everyone i meet
Every time I try to fall in love
They all want to know
why I'm so broken?
Why am I so cold?
Why I'm so hard inside?
Why am I scared?
What am I afraid of?
I don't even know
This story's never had an end
I've been waiting
I've been searching
I've been hoping
I've been dreaming you would come back
But I know the ending of this story...
You're never coming back Never..never..never.

Да,не съм го измислила аз.От песен е.Но е много подходящо да настроението ми тези дни напоследък.Няма какво друго да напиша сега.И днес деня не е особено приятен,да не кажа хич..но...Няма да се оплаквам толкова много.Писането утешава малко,не,че съдържа нещо смислено.Но кога ли мислите ми и чувствата ми са били нормални и смислени.Хубаво е да знаеш,че някъде там нещо прекрасно те чака,но дори и да го има,не е сигурно,че ти ще го дочакаш...Днес толкова много исках да си изтрия паметта,спомените,всичко.Това беше по-малко лошия вариант и изход от нещата.Едва ли е хубаво да забравиш всичко от целия си живот,но днес сутринта това ми изглеждаше доста добро решение на моята сякаш тиха депресия.А не исках да стане така.Аз никога не искам да става така,но дълбоко в себе си,имам чувството,че нарочно се наранявам.Не знам защо,но май има нещо такова.Мразя да съм в такова положение.А някого би казал "А ти какво ли обичаш".Всъщност много хора биха ми го казали,включително и моя милост...Както и да е ( една от любимо-омразните ми изрази...)
There are no final words. Yay!

Hmmm...

The killer in me,is the killer in you...
Защо винаги трябва да започна с някоя депресантска песен,заклещена в главата ми.
Няма какво да напиша.Няма какво да кажа.Няма какво да мисля.Няма слънчев лъч.Ха.Ха.
Толкова странно,как едно толкова дребно,идиотско нещо може да направи от деня ти хубав.Е,а как е още по-идиотското,когато това не се случи и деня ти става двойно "не хубав".Как ли...И аз това се чудя.А уж лятото било безгрижно и прекрасно,та то пролетната ми ваканция ми беше сто пъти по-хубава.Поне не беше потискаща,или не толкова,че да помня...Но беше по-добре.Вярно,училището не ме караше да сияя от щастие,но все пак...Всичко е така,не знам.Убива ме.И не по ироничния,и забавен начин в "Спасителят..",а по по-мелодраматичния.Да не забравяме,че аз съм Кралицата на Драмата.Уау.
Какво ми става.Защо съм такава.До преди седмици нямаше чак такива отзиви да стигна до това състояние.Тъпо е.Не го приемам.Не искам.Но...както и да е.Какво ми остана освен да се предам на съдбата...Това е.Няма смисъл от повече писане на глупости,които в най-добрия случай,някой голям смях им хвърля.Не е чак толкова лошо тези мои писания да накарат някого да се засмее.Поне за нещо служат.
Мир.