Sowing Season...

Е,отново тук,от където започна всичко.
Искам да прескоча есента и да започне направо зимата.А най-добре ще е да прескоча остатъка от тази година и да започне новата.Не,че ще е нещо по-различно,но все пак да се надяваме,че ще е по-добре.Не мога да се похваля,че нещо се е променило от последния ми пост.Все същото...дори на моменти отива към по-зле.
Опитвам се да изтрия от съзнанието си доста неща,но не се получава,тъй като е трудно да избиеш главния факт,че има нещо определено,генерално сбъркано в мен.Вси си мислих,че не е чак толкова зле,но наистина съм доста нетърпим човек.И се убеждавам с всеки изминал ден.За съжаление.Наложи се да опитам да се откажа от идеята за много неща,но дори и това не помага особено в приемането ми,че просто съм си такава.А характерите трудно се променят за постоянно...Но така ще е.Вече ми е напълно ясно,че проблема е в мен.Страшно много успокояващ факт...А и ако се сетя,че утре съм на у-те,съвсем ми призлява...
Просто чудесно...Сякаш не ми стигаше,че лятото ми беше скапано,ами и положението с училището не ме радва...
Ах,как искам да се събудя и да осъзная,че лятото тепърва започва,а всичко до сега е било просто сън.Ще бъде прекрасно...Де да беше така...
И тази есен посвещавам на песента,както беше и с миналата...Sowing Season...

Is it in you now?
To watch the things you gave your life to broken
You stoop and build them up with worn out tools

Take all that you have
and turn it into something you were missing
Somebody threw that brick
And shattered all your plans

Time to get the seeds into the cold ground
It takes a while to grow anything
Before it's coming to an end yeah
....
YEAH!

Im sick of everything.

Ще започна,като продължение на последните постове...
...Днес беше лош ден,а и не виждам признаци да стане по-приятен.Не спах много добре.Не бях спокойна,и през целия ден не бях,и сега не съм.Още не мога да спра сълзите,да напират в очите ми.Септември не е по-добър от края на август.
Скарахме днес,нищо ново,макар че не се караме често,но аз се наранявам често...Той се ядоса,излезе и не знам дали ще ми проговори повече...по свое желание.Няма смисъл да пиша,че дори няма да си останем приятели,ако въобще можехме да бъдем.Е,вече и утеха няма да имам.Не исках нещата да свършат по този начин.Но така се случи.Няма особена причина да не иска да говори с мен или да ме отбягва,но той избира.Не мога да променя себе си,само и само да го накарам,да иска да ми говори.Но,каквото и да пиша,истината е,че ме съсипва,и то много.Не издържам всичко това повече.Твърде дълго продължи болката,а и тя се усилва,дори само от факта,че няма да говоря повече с него...Имам чувството,че ще полудея.Ако вече не съм го направила.Смисъла се губи тъй лесно,а се завръща трудно.Как нечие поведение и думи могат да повлияят толкова много на деня,настроението,на живота ти и хората около теб...Всичко в един ден може да бъде толкова хубаво,а в друг-безразлично.
Тази вечер ще си легна рано,и другата също.Нямам повече сили...Няма да пиша повече.

How to heal my heart...?

How to forget?
How to stop crying?
How to go on?
How to be happy?
...
The time is not healing the pain i feel.Its so hard to smile at the new day again.Its so hard to stop thinking and waiting the one you want.
Just its endless circle.We cant with each other,we cant without each other.He doesn't love me the way i love him.And that's the end.Again.Another tries to forget,to get over everything.A month.Just a month which meant so much.But its over...I don't know fortunatelly or not,but it is.No way back.Just sadness,tears...Better stop writing about it.It only hurts,during this month half of the time i was in pain.Maybe it just wasn't written to happen.I wanted it.Really.I wanted to be happy,not alone...Но не се получи...Вече не знам нищо.Боли ме да знам,че за него не е това,което беше,а изглеждаше така прекрасно началото.Боли ме,че аз все още чувствам това,което исках да споделя с него.Исках да бъде този път различно,да поправя грешките,да запълня празнината,но не се случи...отново.Какъв е смисъла да искам нещата да се променят,когато знам каква болка ми причинява неговото отсъствие...Дори и сега,когато нямам право да искам нищо от него.Не минава.Не спира.Изморена съм от всичко това,от това лято...Чувствата просто те съсипват,дори и да те правят щастлив,толкова е рядко срещан край без болка...Само един месец...Хората сигурно ще се смеят на всичко това.Сигурно аз бих се смяла,но сега няма как...Знам,че ще е много по-добре да продължа напред,но как де се спра от желанието да поговря с него.Дори само това...ми дава лъч щастие.Но това са само празни надежди.Опитахме отново и какво стана...нищо.Защото аз исках той да изпитва това,което аз към него.Не можех да продължа с частичките любов и внимание,които получавах.Не е,както преди.Въпреки,че моите чувства са.Но вече няма смисъл...Може би е по-добре,че се случи така,а не след време.Щом сега чувствата му избледняха,какво остава за след година.Вярно е,че може би другиго на негово място би се справил,но това е.По този начин за него нямаше да продължим.Мен ме прави щастлива,а него още по депресиран,знаейки,че не съм там,до него...Винаги съм си мислела,че истинската любов ще изтърпи всякаквите пречки.Моите чувства биха ги изтърпяли.Но не и неговите,не и неговите...Той просто вече не ги изпитва,не както преди.Е,значи това беше.
Стига съм писала едно и също.Нека оставя малко и за утре.
...