Ще започна,като продължение на последните постове...
...Днес беше лош ден,а и не виждам признаци да стане по-приятен.Не спах много добре.Не бях спокойна,и през целия ден не бях,и сега не съм.Още не мога да спра сълзите,да напират в очите ми.Септември не е по-добър от края на август.
Скарахме днес,нищо ново,макар че не се караме често,но аз се наранявам често...Той се ядоса,излезе и не знам дали ще ми проговори повече...по свое желание.Няма смисъл да пиша,че дори няма да си останем приятели,ако въобще можехме да бъдем.Е,вече и утеха няма да имам.Не исках нещата да свършат по този начин.Но така се случи.Няма особена причина да не иска да говори с мен или да ме отбягва,но той избира.Не мога да променя себе си,само и само да го накарам,да иска да ми говори.Но,каквото и да пиша,истината е,че ме съсипва,и то много.Не издържам всичко това повече.Твърде дълго продължи болката,а и тя се усилва,дори само от факта,че няма да говоря повече с него...Имам чувството,че ще полудея.Ако вече не съм го направила.Смисъла се губи тъй лесно,а се завръща трудно.Как нечие поведение и думи могат да повлияят толкова много на деня,настроението,на живота ти и хората около теб...Всичко в един ден може да бъде толкова хубаво,а в друг-безразлично.
Тази вечер ще си легна рано,и другата също.Нямам повече сили...Няма да пиша повече.
No comments:
Post a Comment