How to heal my heart...?

How to forget?
How to stop crying?
How to go on?
How to be happy?
...
The time is not healing the pain i feel.Its so hard to smile at the new day again.Its so hard to stop thinking and waiting the one you want.
Just its endless circle.We cant with each other,we cant without each other.He doesn't love me the way i love him.And that's the end.Again.Another tries to forget,to get over everything.A month.Just a month which meant so much.But its over...I don't know fortunatelly or not,but it is.No way back.Just sadness,tears...Better stop writing about it.It only hurts,during this month half of the time i was in pain.Maybe it just wasn't written to happen.I wanted it.Really.I wanted to be happy,not alone...Но не се получи...Вече не знам нищо.Боли ме да знам,че за него не е това,което беше,а изглеждаше така прекрасно началото.Боли ме,че аз все още чувствам това,което исках да споделя с него.Исках да бъде този път различно,да поправя грешките,да запълня празнината,но не се случи...отново.Какъв е смисъла да искам нещата да се променят,когато знам каква болка ми причинява неговото отсъствие...Дори и сега,когато нямам право да искам нищо от него.Не минава.Не спира.Изморена съм от всичко това,от това лято...Чувствата просто те съсипват,дори и да те правят щастлив,толкова е рядко срещан край без болка...Само един месец...Хората сигурно ще се смеят на всичко това.Сигурно аз бих се смяла,но сега няма как...Знам,че ще е много по-добре да продължа напред,но как де се спра от желанието да поговря с него.Дори само това...ми дава лъч щастие.Но това са само празни надежди.Опитахме отново и какво стана...нищо.Защото аз исках той да изпитва това,което аз към него.Не можех да продължа с частичките любов и внимание,които получавах.Не е,както преди.Въпреки,че моите чувства са.Но вече няма смисъл...Може би е по-добре,че се случи така,а не след време.Щом сега чувствата му избледняха,какво остава за след година.Вярно е,че може би другиго на негово място би се справил,но това е.По този начин за него нямаше да продължим.Мен ме прави щастлива,а него още по депресиран,знаейки,че не съм там,до него...Винаги съм си мислела,че истинската любов ще изтърпи всякаквите пречки.Моите чувства биха ги изтърпяли.Но не и неговите,не и неговите...Той просто вече не ги изпитва,не както преди.Е,значи това беше.
Стига съм писала едно и също.Нека оставя малко и за утре.
...