The Confessions of my confused mind [Part 1] (let's hope there won't be Part 2)

И така...
Вчера беше хубав ден,може би твърде хубав за разлика от дните от седмицата.Бях позабравила нещата,които ме тормозиха.Емоционалното ми състояние беше по-уравновесено.Докато днес през деня бях малко заета и не си позволявах да мисля много.Но сега осъзнавах отново...и ми е криво и мъчно..Но така е трябвало да се случи.И аз съм си виновна,но смисъл да се въртя в този кръг-няма.Не искам да бъда емоционално обвързана с някого,когото не изпитва това,което аз бих искала.Няма смисъл дните ми да продължават по този начин.Цялото това "нещо" просто няма смисъл.Едва ли е имало и преди,заблуждавала съм се,че е наистина нещо стойностно,а всъщност желанието ми да бъде такова,ме е накарало да си въобразявам.Чувствам се толкова далеч от всичко.Някак си ми се изплъзва.Не искам да бъда преследвана от разминаването на желанието ми да бъда обичана от някого и истината,че не съм била от въпросният човек,и няма да бъда.И сега опираме на въпроса: как да забравя...Няма отговор.И няма да се опитвам вече да мисля такъв.Ще оставя нещата да следват своя път,ако въобще имат такъв.И това ще е.Изминаха 7 дни в опити да върна изгубеното,което всъщност никога не съм притежавала истински.Разликата е,че дори в заблуда,аз се чувствах добре.И сега самотната частица в мен дава надмощие.Борбата със себе си,няма да ми е за първи път.Какво ще е различното в този случай,не мисля че ще има разлика...Отново убеждението,че трябва да се изхвърли от живота и съзнанието ми нещо,което не ми донася вече нищо хубаво.Дали е тъжно или жалко,смешно...не мисля,че ще преценя добре.А и не е нужно.
Това е за днес.Дано следващата седмица да е по-хубава от тази.Нека просто се освободя от желанието да означавам всичко за някого...
*sighs*