Иска ми се да те мразя,но толкова те обичам...Трудно е да се повярва,че го казвам аз.Вярвах ти,но излиза,че си се само заблуждавал,а това повлече в мен на дъното,на което съм сега.Да искам да си с мен,но стореното не се забравя.Каквото и да правя,мисля,чувствам...все си ти.Любовта ми не престава,каква досада,а твоя лик не знае забрава...Да пиша в рими не ми помага,нито пък ще ме върне при теб,дори и да искаш-няма.Но ти не искаш,така че аз остава сама,с болка и тъга.Банално звучи,и аз до вчера мислех така,но днес нищо не изглежда,както преди.Не знам дали да се опитам да поправя пак нещата,като всеки път или да продължа напред...без теб.Сложи ти финала,а аз не спрях да се опитвам да възвърна любовта...
...И ето,виж ни сега.Опитвайки се да обърнем гръб нещо,което още в нас гори.Но свърши се.Отрече се ти от него,и сега от чувствата-само ни боли.Е,това е.Няма повече какво да добавя....Връщане назад няма.
...
No comments:
Post a Comment