Само няколко реда...Не се чувствам по-добре.Не знам дали съм си мислела,че ще се подобри положението.Но не е така.Не мога да го опиша,а и не е нужно.Просто знам,че съм спряла на едно място,което не е много благоприятно и няма мърдане от там.А каква ще е следващата година,следващото лято,за какво ще е следващата депресия,ако въобще успея да се измъкна от тази скоро време...Искаме да бях сигурна,че емоционалния ми свят ще е пак към нормалното,или поне това,което до миналата година беше...Но освен,че не съм сигурна,аз дори нямам надежда,че ще се промени.Не,че е зле сега,но емоционалния ми мир се е изпарил.Един ден-едно,друг-друго и все повече се оплитам в това,за кое трябва да мисля,кое да игнорирам...
Не знам дали искам да продължа напред,защото вече,съм тотално объркана.А трябва да продължа,трябва,защото в това положение съм от вече 3 месеца,а няма смисъл да продължавам.Колкото и да искам,колкото и да се старая и опитвам и боря,то бавно се разрушава.И вече някак си не знам кога да спра с това.А наистина трябва...Искам да се събудя един ден и да бъда уверена и сигурна,че вече съм го забравила,дори да не си спомням името му...Тогава ще възвърна частица от душевния ми мир,или поне да се надявам.
Колкото повече обичаш някого,толкова повече бъдеш намразван,колкото повече вярваш в думите,толкова повече те болят,защото или се оказват лъжа,или истина...А и в двата случая горчивината в теб е сигурна.Не при всички е така,но се случва...А наистина боли,когато хубавите думи се оказват лъжа,а истинските-тези,които носят най-много тъга...
Бих се радвала да не започвам тази тема отново и отново,но така се случва.Надявам се,че скоро ще осъзная напълно,че ще мога да продължа,но така или иначе,до тогава ще пиша още за това...
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment